Читать «Джейн Еър. Брулени хълмове» онлайн - страница 47

— Джейн, ти грешиш: може би никой в училището не те мрази или презира, мнозина — сигурна съм в това — ти съчувствуват.

— Как може да ми съчувствуват след онова, което каза мистър Брокълхърст?

— Мистър Брокълхърст не е бог, нито пък е някой велик или почитан мъж; тук не го почитат много, а и той никога не се е опитвал да спечели обичта ни. В случай че ти се ползуваше с благоразположението му, щеше да си спечелиш много врагове — скрити или явни, а сега повечето биха проявили съчувствие към теб, ако смееха. Учителките и ученичките може да се държат студено с теб един-два дни, но знай, че в сърцата си крият приятелски чувства; и ако бъдеш все така добра, не след дълго тези чувства ще се проявят, и то толкова по-явно, колкото повече са били подтискани. Освен това, Джейн… — тук тя замълча.

— Да, Хелин — казах аз и сложих ръка върху нейната.

Тя леко разтри пръстите ми, за да ги стопли, и продължи:

— Дори целият свят да те мрази и да вярва, че си лоша, щом съвестта ти говори, че това не е така и те кара да мислиш, че не си виновна, ти няма да останеш без приятели.

— Не, зная, че е най-добре да съдя по съвестта си; но това не е достатъчно: ако хората не ме обичат, бих предпочела да умра, отколкото да живея — не мога да понасям самотата и омразата, Хелин. Виж какво: заради малко искрена обич към мен, проявена от теб, от мис Темпъл или от някой друг, когото аз искрено обичам, на драго сърце бих се съгласила да ми счупят ръката, да ме мушне някой бивол или да застана зад някой буен кон и той да ме ритне в гърдите…

— Мълчи, Джейн! Ти мислиш премного за чувствата на човешките същества; ти си прекалено буйна, прекалено жива. Ръката на всевишния, която те е сътворила и ти е вдъхнала живот, се е погрижила да създаде за теб и друг свят, различен от твоето нищожно „аз“, различен от света на нищожните същества като нас. Освен тази земя и хората, които я населяват, съществува един невидим свят, царството на ангелите: този свят е и тук, при нас, защото той е навсякъде, а ангелите бдят над нас и ни пазят, защото такава е тяхната мисия; и ако умираме в мъка и срам, ако ни обгражда всеобщо презрение и омразата ни сломява, ангелите виждат нашите мъки, знаят кога сме невинни (а аз разбирам, че си невинна, защото обвинението, което мистър Брокълхърст недостойно и надуто изрече, произхожда от мисис Рийд и чета искреност на откритото ти чело и в пламенните ти очи) и бог чака отделянето на душата от тялото, за да ни възнагради щедро. Защо тогава е нужно тъй често да се предаваме в плен на отчаянието, щом животът е тъй кратък, а смъртта — сигурен път към щастието и славата?

Аз бях безмълвна: Хелин ме бе поуспокоила; но привидното спокойствие, което тя ми дари, беше примесено с неизразима печал. Докато тя говореше, чувствувах горест, но не можех да открия причината за нея; ала когато приятелката ми млъкна, задиша малко по-бързо и се покашля, начаса забравих собствената си мъка и проявих съчувствие.

Сложила глава на рамото на Хелин, аз я прегърнах през кръста, тя ме притегли към себе си и останахме тъй в тишината. Не след дълго в стаята влезе някой. Големите облаци, прогонени от небето от усилващия се вятър, бяха открили луната и лъчите й, струящи през близкия прозорец, осветяваха и нас, и приближаващата фигура, в която веднага познахме мис Темпъл.