Читать «Джейн Еър. Брулени хълмове» онлайн - страница 45

Шарлот Бронте

Че ме виждат, нямаше никакво съмнение, защото почувствувах очите им, които горяха кожата ми като лупи, осветени от слънцето.

— Виждате, че тя е млада и че е като всички деца: бог великодушно й е дал вида, който е дал на всички нас; никакъв външен белег не намеква за особения й характер. Кой би помислил, че сатаната вече е успял да намери в нейно лице свой помощник и слуга? Да, за съжаление това е така.

Настъпи пауза, през която започнах да преодолявам нервното си вцепенение и почувствувах, че Рубикон е преминат и че съдебният процес е неизбежен и трябва да го посрещна с твърдост.

— Мили деца — продължи коравосърдечният свещеник с патос, — това е тъжен, печален случай и мой дълг е да ви предупредя, че това момиче, което може би е било чадо божие, се е отлъчило от небесния пастир; то не е вече в божието паство — там то е чуждо и нежелано. Бъдете нащрек, пазете се да не ви повлияе; ако е необходимо, избягвайте компанията му, не играйте и не говорете с него. Учителки, наблюдавайте го; гледайте къде ходи, внимавайте какво говори, следете какво върши, наказвайте тялото, за да спасите душата му — ако изобщо такова спасение е възможно, защото (просто се срамувам да го кажа) това момиче, това дете, родено в християнска земя, е по-лошо от хиляди малки езичнички, които се молят на Брама и коленичат пред Кришна — това момиче лъже!

Настъпи десетминутно мълчание, през което аз, напълно опомнила се вече, наблюдавах как всички жени от семейство Брокълхърст вадят носните си кърпи и бършат очи и как възрастната дама се клати напред-назад, а двете млади шепнат: „Какъв ужас!“

Мистър Брокълхърст продължи:

— Научих това от неговата благодетелка — благочестива и милосърдна дама, която осиновила сирачето и го гледала като собствена дъщеря, а за нейната доброта и великодушие нещастното момиче се отплатило с такава долна, ужасна неблагодарност, че накрая прекрасната му покровителка била принудена да го отдели от децата си, за да не би с порочния си пример да поквари чистите им души. Тя го изпрати тук да се поправи, както някогашните евреи пращали болните си от заразни болести в бурното езеро Бетезда; директорке, учителки, не допускайте водите около нея да се успокоят!

При това върховно заключение мистър Брокълхърст оправи най-горното копче на сюртука си, промърмори нещо на семейството си, което стана на крака, поклони се на мис Темпъл и сетне всички тези велики хора се упътиха тържествено към вратата. Там, като се обърна, моят съдник каза:

— Да остане още половин час на стола и никой да не й говори до довечера.

И тъй, аз останах върху стола; аз, която бях казала, че не мога да понеса срама да застана в средата на стаята, сега стоях изправена върху позорен пиедестал пред очите на всички. Каквото изпитвах в момента, не би могло да се изрази с думи; но веднага щом станаха всички, при което дъхът ми замря и гърлото ме стегна, едно момиче се приближи и като минаваше край мен, вдигна очи. Какъв странен блясък гореше в тях! И какво необикновено чувство роди този блясък в мен! А как това чувство прониза цялото ми същество! Сякаш някакъв мъченик или герой бе минал покрай роб или жертва и му бе дал от своята сила. Обуздах надигащата се у мен истерия, вдигнах глава и застанах твърдо на стола. Хелин Бърнз попита нещо за работата си мис Смит, бе смъмрена за баналния въпрос, тръгна към мястото си и като мина пак покрай мен, ми се усмихна. Каква усмивка! Спомням си я и сега и зная, че тя бе израз на прекрасен интелект, на истински кураж; усмивката озари характерните й черти, слабичкото й лице, хлътналите й сиви очи: отражение на ангелски образ. И все пак в онзи момент Хелин Бърнз носеше на ръката си „знака на немарливите“; само преди един час бях чула мис Скачърд да я наказва за следния ден само с хляб и вода за обед, защото изцапала с мастило упражнението си, когато го преписвала. Такава е несъвършената природа на човека, такива петна има по дисковете и на най-чистите планети — а очи като тези на мис Скачърд забелязват единствено подобни дребни недостатъци, но остават слепи за цялостния блясък на планетата.