Читать «Джейн Еър. Брулени хълмове» онлайн - страница 44

Тези дами, посрещнати почтително от мис Темпъл, бяха мисис Брокълхърст и дъщерите й; тя ги отведе до почетните места в предната част на стаята. Изглежда, бяха пристигнали с каретата заедно със своя преподобен съпруг и баща и бяха огледали грижливо стаите на горния етаж, докато той бе уреждал сметките с домакинката, разпитвал бе перачката и съветваше директорката. Сега те продължаваха обиколката си, за да направят разни забележки и отправят укори на мис Смит, която се грижеше за бельото и надзираваше спалните на ученичките; но аз не можах да чуя какво й казват: други неща отвлякоха и приковаха вниманието ми.

Макар че досега слушах разговора между мистър Брокълхърст и мис Темпъл, аз не забравих същевременно да взема предпазни мерки, за да осигуря личната си безопасност, които щяха да имат резултат, ако успеех да остана незабелязана. За тази цел се бях облегнала доста назад на скамейката и преструвайки се, че решавам задачата си, държах плочата така, че да скрива лицето ми. Навярно щях да остана незабелязана, обаче коварната ми плоча се изплъзна някак си от ръката ми и падайки с досаден шум, веднага привлече всички погледи към мен. Разбрах, че сега всичко е свършено и като се наведох да прибера двете парчета на плочата, събрах сили за най-лошото. И то дойде.

— Небрежно момиче! — каза мистър Брокълхърст и веднага след това добави: — Аха, това е новата ученичка! — И преди да си поема дъх, той продължи: — Да не забравя, че имам да казвам нещо за нея. — Сетне рече високо (колко високо ми се стори!): — Детето, което счупи плочата си, да излезе напред!

Не бих могла да се помръдна сама; бях скована; но двете големи момичета, които седяха от двете ми страни, ме изправиха на крака и ме тласнаха към мрачния съдия; тогава мис Темпъл кротко ме отведе до него и аз долових съвета, който ми даде шепнешком:

— Не се страхувай, Джейн; това стана случайно; няма да те накажат.

Благият шепот прониза сърцето ми като кама.

„След една минута тя ще ме презира, както се презира всеки лицемер“ — реших аз и при тази мисъл кръвта ми закипя от гняв към Рийд, Брокълхърст и сие. Аз не бях Хелин Бърнз.

— Донесете ми онзи стол — рече мистър Брокълхърст, посочвайки един много висок стол, от който току-що бе станала една от старшите ученички.

Донесоха стола.

— Сложете детето да стъпи на него.

Някой ме сложи на стола, но кой — не зная. Не бях в състояние да обръщам внимание на подробности, помня само, че ме издигнаха на височината на носа на мистър Брокълхърст, който се намираше на един метър от мен, и че под мен се люшкаха оранжевопурпурни копринени манта и сребърни пера.

Мистър Брокълхърст се покашля.

— Уважаеми дами — каза той, обръщайки се към семейството си, — мис Темпъл, учителки и деца, виждате ли всички това момиче?