Читать «Джейн Еър. Брулени хълмове» онлайн - страница 188

Когато слязох тичешком долу в хола, не се учудих, че след нощната буря е настъпило сияйно юнско утро и че през отворената стъклена врата ме полъхва свеж и благоухаещ ветрец. Сякаш природата също се радваше, че съм щастлива! По алеята към имението вървеше една просякиня с малко момченце; те бяха бледи, окъсани — аз изтичах при тях и им дадох всичките пари, които имах в кесията си: три-четири шилинга. Всички хора — и добри, и лоши, трябваше да вземат участие днес в моята радост. Гарваните грачеха и птичките пееха, но най-весело звучеше музиката на възторженото ми сърце.

От прозореца надникна мисис Феърфакс и с печална физиономия ми каза мрачно:

— Мис Еър, ще дойдете ли да закусвате?

На масата тя беше спокойна и студена. Ала аз нищо не можех да й обясня. Трябваше да почакам, докато господарят ми даде необходимите обяснения; нека потърпи. Хапнах надве-натри и бързо се качих горе. Адел тъкмо излизаше от учебната стая.

— Къде отиваш? Време е да започваме.

— Мистър Рочестър ми каза да отида в детската стая.

— Къде е той?

— Ей там. — И тя ми показа стаята, откъдето бе излязла.

Влязох и го намерих действително там.

— Ела да си кажем добро утро — рече той.

Аз с радост пристъпих напред. Сега не бях посрещната с хладни думи, дори не само с ръкостискане — той ме прегърна и целуна. И това ми се стори напълно естествено — да бъде толкова мил и нежен с мен.

— Джейн, днес ти просто цъфтиш, усмихваш се и си чудесна — каза той. — Наистина си чудесна тази сутрин. Това ли е моята малка бледа магьосница? Това ли е моята малка сръдла? Това малко момиче със сияещо лице, с трапчинки на бузите, с алени устни, с копринени кестеняви коси и блестящи кафяви очи? (Аз имам зелени очи, читателю, но ще го извините за грешката. За него те, изглежда, имаха друг цвят.)

— Това е все същата Джейн Еър, сър.

— Скоро това ще бъде Джейн Рочестър — добави той. — След четири седмици, Джанет, и нито ден по-късно! Чуваш ли?

Чувах и все още не разбирах напълно; главата ми се замая. Прониза ме странно чувство: бях не толкова зарадвана, колкото поразена и зашеметена; това беше нещо като страх.

— Ти бе тъй румена и изведнъж пребледня, Джейн. Какво ти е?

— Нищо, сър, не съм свикнала да ме наричат така — Джейн Рочестър.

— Да; мисис Рочестър — каза той. — Младата мисис Рочестър, съпругата на Феърфакс Рочестър.

— Това не би могло да стане, сър; то звучи съвсем невероятно. Човешките същества в този свят никога не се радват на пълно щастие, а аз съм се родила със съдба, различна от съдбата на ближните ми. Не мога да си представя, че ми е отредено такова щастие; струва ми се, че това е вълшебна приказка — сън наяве.

— Който аз мога и ще превърна в действителност. Ще се заема с това още днес. Току-що писах на моя банкер в Лондон да ми изпрати скъпоценностите, които са на съхранение у него — това са скъпоценности, които преминават в наследство у всяка нова собственица на Торнфийлд. След един-два дни се надявам да ги сложа в скута ти: искам да се ползуваш от същите предимства и същото внимание, което бих оказал и на една дъщеря на пер, ако решех да се оженя за нея.