Читать «Джейн Еър. Брулени хълмове» онлайн - страница 161

— Да, Робърт, ще се приготвя: струва ми се, че трябва да дойда.

— И аз мисля така, мис. Беси каза, че е сигурна, че няма да откажете. Но вие вероятно трябва да поискате разрешение, за да заминете.

— Да, и ще направя това още сега.

Като се упътих към трапезарията за прислугата и помолих жената на Джон и самия Джон да се погрижат за Робърт, отидох да търся мистър Рочестър.

Той не беше в нито една от стаите на първия етаж. Не го намерих нито на двора, нито в конюшнята, нито в градината. Попитах мисис Феърфакс дали не го е виждала. Да, той, изглежда, играел билярд с мис Инграм. Забързах към билярдната. Отвътре до ушите ми достигна звук на удрящи се топки и бръмчене на гласове; мистър Рочестър, мис Инграм и двете мис Ештън с техните поклонници бяха увлечени в игра. Иска се известна решителност, за да прекъснеш една толкова интересна игра; обаче аз имах неотложна работа, затова веднага се упътих към господаря си, който стоеше до мис Инграм. Когато се приближих, тя се обърна и ме погледна надменно; очите й сякаш питаха: „Какво ли пък ще иска сега това нищожество?“ И когато казах тихо: „Мистър Рочестър!“, тя направи движение, като че ли искаше да ме изгони. Спомням си, че тогава Бланш ми се стори особено прелестна и ефектна: носеше рокля от небесносин креп; шарф със същия цвят обвиваше косите й. Тя играеше с голямо въодушевление и гневът, с който посрещна появата ми, никак не промени надменното й изражение.

— Тази особа, изглежда, търси вас — рече Бланш на мистър Рочестър и той се обърна да види за коя „особа“ става дума. Като ме съзря, той направи особена гримаса — една от странните си, двусмислени гримаси, захвърли щеката и излезе с мен от залата.

— Какво има, Джейн? — попита той, като облегна гръб на вратата на учебната стая, която бе затворена.

— Сър, моля ви да ми разрешите да отсъствувам една-две седмици.

— Защо? Къде ще ходите?

— Трябва да видя една болна дама, която е изпратила да ме повикат.

— Каква болна дама? Къде живее тя?

— В Гейтсхед, в Н-ското графство.

— В Н-ското графство? Но то е на цели сто мили оттук! Каква е тази дама, която праща да ви викат да отидете толкова далеч?

— Казва се Рийд, сър; мисис Рийд.

— Рийд от Гейтсхед? В Гейтсхед имаше някакъв си Рийд, съдия.

— Това е неговата вдовица, сър.