Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 25

Джак се замисли за момент докато довършваше продажбата.

— Защо не дойдете с мен…

Джак ни упъти зад щанда за продажби и ние го последвахме надолу по един коридор.

— Няколко рокли пристигнаха този следобед. Бяхме толкова заети, че не успяхме да ги изложим на етажа, — прошепна той. Отключи един склад и ни поведе през кутии със стока и капарирани артикули към закачалки с модни младежки рокли. — Не бързайте. Ако нещо ви хареса донесете го на касата.

— Какви са тези? — попитах аз сочейки към закачалки с костюми.

— Инвентар от Хелоуин, — отговори ми той и се отправи към вратата.

— Хелоуин? — попита майка ми ужасено. — Отиваш на бал, не на Monster Mash.

— Моля те. Нека да ги видя! — казах аз провирайки се покрай закачалки с мъжки костюми. — Благодаря ти, Джак!

— Да, Джак. Благодаря ти за цялата оказана помощ, — добави и майка ми.

Бях толкова щастлива колкото един прилеп в прашен стар таван.

Ровех се из закачените костюми — костюм на фея, униформа на пожарникар и одежди на русалка.

— Това е страхотно, — казах аз държейки една дяволско червена рокля.

— Категорично не! — отвърна майка ми.

Намръщих се и върнах роклята обратно на закачалката.

— Не това си представях, когато казах хайде да ти купим рокля за бала. Да пазаруваме в склад, — мърмореше тя продължавайки да търси подходящото нещо. — Както и да е… погледни това.

Дори не забелязах какво държеше майка ми.

На края на щендера видях кърваво червена пола с черна дантела, която направо крещеше, че е моя. Извадих роклята и ахнах.

На закачалката висеше тъмно червен корсет с черна дантела, черни връзки и подхождаща си пола с дължина до коляното.

Прикрепен към закачалката стоеше най-прекрасният аксесоар който някога бях виждала: мрачен слънчобран.

— Обожавам го! — възкликнах аз и го показах на майка ми. — Не е скъсано и няма никакви железа или безопасни игли.

Майка ми се поколеба.

— Не е точно това, което имах предвид…

Издемонстрирах го върху моите дрехи и затанцувах наоколо.

— Исках да приличаш на модерна принцеса, а не на викториански вампир.

„Не е ли страхотно?“

Прегърнах майка ми силно.

Мадж беше продала стотици рокли за времето прекарано в магазина на Джак, но по начина по който насили да се усмихне можех да кажа, че никога не е продавала костюм за Хелоуин за бална рокля. Възрастната жена обаче направи всичко по силите си да замаскира шока си и смайването си.

— Можеш да бъдеш сигурна, че никой няма да носи същата рокля като твоята, — оповести тя.

Майка ми и аз най-накрая постигнахме компромис за рокля, която няма да й струва състояние и която няма да съблека в момента в който отида на бала.

Същата вечер Александър ме чакаше пред вратата на имението, а змиевидното чукче ме гледаше като стар приятел. Моято гадже-вампир носеше тесни черни дънки с черни токи отстрани, тениска на Crow и раница, преметната през рамо. Той ми даде една сладка целувка за здравей.

— Да не се връщаме обратно на къщичката на дървото? Или пък отиваме на къмпинг? — попитах го аз свенливо.

— Миналата нощ отидох до къщичката, за да оправя гравираните надписи на Джагър, но тях ги нямаше.