Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 23

Около дузина момичета и техните майки пробираха през редовете рокли — в розово, лилаво, виолетово, сиво, червено, зелено, лавандулово, черно, някой от който украсени с изкуствени камъни или дантела, с дълбоки деколтета или с консервативна линия, без ръкави или без презрамки, дълги до земята или до коляното.

Всяка дъщеря беше абсолютно копие на майка си. С изключение на кестенявите ни коси, които майка ми редовно боядисваше, майка ми и аз бяхме абсолютни противоположности по външен вид.

Една след друга майка ми издърпваше рокли от закачалките докато и двете й ръце се напълниха. Една след друга аз разглеждах роклите и се придвижвах от рафт на рафт с празни ръце.

Сезонен мениджър по продажбите със закачена табелка, на която пишеше „Мадж“ и от която струеше увереността на морски капитан, който без усилие води кораба през бурно море, се приближи до майка ми.

— Чакайте, нека взема тези, — каза й тя. Това очевидно не й беше първият бал и нямаше да й бъде и последният. — Ще ви осигуря пробна.

Последвахме жената до пробните, които вече бяха наводнени от млади момичета показващи роклите си сякаш бяха на парижко дефиле.

Разсъблякох се като свалих черните си wide-bottom дънки и тениска с надпис „Здравей Прилепче“ и се намъкнах в една розова сатенена рокля.

Взрях се в огледалото в цял ръст. Не успях да позная собственото си отражение.

— Нека да те видя! — чух майка ми да казва.

С нежелание отворих вратата на пробната.

— Свали тези кубинки! — скара ми се тя. „Това да не ти е хеви метъл концерт.“

Докато развързвах връзките Мадж се появи със сандали седми номер, украсени с изкуствени кристали.

Пристъпих към тройното огледало пред пробната.

Чувствах се като шаферка, но за майка ми трябва да съм изглеждала като булката.

— Ти си красива! — изпадна във възторг тя.

Дори Мадж се изрази съгласието си.

— Изглеждаш като модел, — обяви тя и зачака реакцията ми.

Можех да видя отражението си в очите на майка ми бавно да се преобразява в дъщерята, която тя винаги е искала.

Младите момичета преценяващо ме оглеждаха. Няколко се засмяха; няколко се изхилиха. Сигурно бях доста странна гледка, сладка в розово с моите многобройни обеци на ушите, временни татуировки на прилепи, с черно червило и чернен лак за нокти.

Представих си колко по добре щях да изглеждам ако тази бална рокля имаше няколко дупки, черни шева или беше в кърваво червен цвят.

— Преди да решите… — пъргаво започна Мадж. Тя се върна до щанда, за да смени черните ми гумени гривни с такива от блестящи камъни.

Точно тогава Джак Патерсън се появи в полезрението ми.

— Рейвън, Джак е тук, — каза майка ми и развълнувано излезе от пробната.

Докато майка ми поздравяваше Джак и си разменяха обичайните любезности, аз се втурнах обратно в моята пробна кабинка и заключих вратата.

Тогава тя направи нещо, което само една майка би направила.

— Рейвън! Излез от там, — извика ми тя.

Нямаше къде да бягам. Не бях готова да бъда видяна облечена така, още по-малко от Джак Патерсън.