Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 21

Глава 6. Готическа мода

— Стой далеч от Валентин — заповядах на Били когато минавахме през прага на къщата ни. — Ще си навлечеш неприятности.

Били подбели очи.

— Само защото не дойде? Сигурно нещо му е изникнало — предположи. — Освен това, съм сигурен, че просто е самотен. Никога не съм го виждал в училище, вероятно се нуждае от приятел — каза той спирайки на стъпалото.

— Няма значение; ти вече си имаш приятел.

— Не си ми шеф.

— Да се мотаеш с него може да ти докара всякакви неприятности.

— Откъде знаеш? Дори не го познаваш.

— Само предполагам.

— Защо, защото има татуировки и носи черно? Съдиш Валентин, както всички останали съдят теб. Това, че се лакира в черно, не го прави чудовище — нали това беше защитата ти през всичките тези години. А погледни се сега, държиш се точно както хората реагират на теб.

Били щеше да има право, ако Валентин не беше вампир.

И все пак, може би брат ми беше прав. Може би Валентин приличаше повече на Александър, отколкото на Джагър. Може би всичките ми догадки в крайна сметка бяха безпочвени.

— Когато започнеш да се вслушваш в другите и аз ще започна да се вслушвам в теб — каза и се качи по стълбите към стаята си.

На влизане в кухнята намерих мама да забърсва плота.

— Какво става? — попита.

— Нищо — отвърнах, отваряйки хладилника.

— Веднъж, ни караш да викнем и брат ти да вечеря с нас, а след това му крещиш.

— Не е ли нормално? — казах, докато си вземах си сода.

— Предполагам, че е… — съгласи се.

Затворих вратата на хладилника.

— Имам новини — казах. — Ще ходя на бала.

Лицето на майка ми светна сякаш бях 25-годишна жена току-що обявила годежа си.

— Поздравления! — възкликна, прегръщайки ме силно. — Трябва да ти купим рокля и обувки.

— Не е нужно — казах смачквайки пластмасовата кутия от сода. — Ще си намеря нещо в магазина за дрехи втора ръка.

Майка сбърчи нос.

— Ще ходиш на бал, не в нощен клуб. Ще ти вземем нещо красиво, което не е разкъсано, декорирано със скоби, или надупчено с безопасни игли.

Точно от това се страхувах.

Най-накрая видях Валентин — макар и само за секунда и то през телескоп. Докато се опитвах да довърша есето си по литература, умът ми блуждаеше към единадесетгодишния вампир. Представих си какво е търсел в къщичката на дървото — скрито съкровище, останали запаси с кръв на Джагър, място, на което да положи ковчега си? Представих си местата, на които може би точно сега караше скейтборда си — гробището на Дулсвил, скрит в канала или в изоставената църква. И най-важното от всичко, чудех се дали ще го видя отново.

Глава 7. Страховито пазаруване

На следващия ден след звънеца на втория час и точно преди часа по изкуство, Беки отново проверяваше завършеното си есе, докато аз се мъчех да задържа уморените си очи достатъчно дълго отворени, за да довърша моето. Учителя ни, господин Кенси, един намусен мъж с огромен мустак, точно проверяваше присъстващите, когато съобщението прозвуча:

— „Viva las Valentines“, — жизнерадостен момичешки тийнейджърски глас се разнесе по високоговорителите. — Балът чука на вратата. Не забравяйте да си купите билети на входната врата на гимназията през обедната почивка. Пуснете също така вашата бюлетина с Крал и Кралица на бала. Негово и Нейно Величество ще танцуват в светлината на прожекторите и ще бъдат снимани за Chatterbox!