Читать «Здрач на разсъмване» онлайн - страница 22

— Жена — беше отговорът на Чейс.

— Не се повтаряй, ако обичаш — каза лекарят, докато се взираше в синия стъклен териер на най-близката полица.

Бен се извини със съзнанието, че лекарят очаква това от него. Първия път, когато разбра, че Фоувъл чака извинение, Чейс бе изненадан. Струваше му се странно в отношенията между психиатър и пациент да има чувство за вина в случаите, когато пациентът се опитваше да се измъкне от конкретния отговор. Като минаха няколко седмици обаче, постепенно започна да свиква с нестандартните подходи на доктор Фоувъл.

— Любов — каза за трети път лекарят.

— Жена.

— Любов.

— Жена.

— Помолих те да не се повтаряш.

— Не съм латентен хомосексуалист, ако това е целта на въпросите ви.

— Но само това „жена“ е бягство от конкретния отговор.

— Всичко в този свят е бягство от конкретния отговор. Забележката на Бен, изглежда, изненада Фоувъл, но не толкова, че да го отклони от твърдия курс, който бе предприел.

— Да, всичко е бягство от конкретния отговор. В твоя случай обаче имаме фрапантно бягство от отговора, понеже няма никаква жена. Ти не би допуснал никоя жена в живота си. Така че да караме по-честно, ако обичаш. Любов.

Чейс се бе изпотил, макар и да не знаеше защо.

— Любов — продължаваше Фоувъл.

— Това е нещо разкошно.

— Неприемливо и детинско.

— Съжалявам.

— Любов.

— Аз — най-накрая отговори Чейс.

— Но това е лъжа, нали?

— Да.

— Защото не обичаш себе си.

— Така е.

— Много добре — каза Фоувъл. Сега размяната на думи потръгна по-бързо, сякаш скоростта им носеше точки.

— Омраза — рече лекарят.

— Вас.

— Забавно.

— Благодаря.

— Омраза.

— Самоунищожение.

— Поредното измъкване. Омраза.

— Армията.

— Омраза.

— Виетнам.

— Омраза.

— Оръжия.

— Омраза.

— Захария — каза Чейс, макар че неведнъж се беше заклевал да не произнася това име, както и да не си припомня нито човека, който го носеше, нито събитията, с които този човек бе свързан.

— Омраза — не отстъпваше Фоувъл.

— Кажете друга дума, моля ви!

— Не. Омраза.

— Лейтенант Захария.

— По-дълбоко е от Захария.

— Знам.

— Омраза.

— Аз.

— И това е истината, нали?

— Да.

Възцари се мълчание. После психиатърът се обади:

— Добре, да се върнем от теб към Захария. Спомняш ли си какво ти заповяда да направиш лейтенант Захария, Бенджамин?

— Да, сър.

— Какви бяха тези заповеди?

— Бяхме отрязали два от входовете в системата от тунели на Конг.

— И?

— Лейтенант Захария ми нареди да разчистя единия от тях.

— Как го направи?

— С граната, сър.

— А после?

— После, преди димът от гранатата да се разнесе, тръгнах напред.

— И?

— Използвах картечница.

— Добре.

— Не беше добре, сър.

— Добре, че най-накрая поне говориш за това.

Чейс нищо не каза.

— Какво се случи тогава, Бенджамин?

— Спуснахме се долу, сър.

— Ние?

— Лейтенант Захария, сержант Кумбс, редниците Халси и Уейд и неколцина други мъже, но не помня кои бяха.

— И ти.

— Да. И аз.

— Какво се случи тогава?

— В тунела открихме четирима мъртви мъже и части от човешки тела близо до входа. Лейтенант Захария заповяда да си отваряме очите на четири. След сто и петдесет метра се натъкнахме на бамбукова решетка.

— Запречила пътя.

— Да. Зад нея се криеха селяни.