Читать «Здрач на разсъмване» онлайн - страница 20

Дийн Кунц

Седна на масата и си обели една ябълка за закуска. Не му се искаше да ходи в „Улуъртс“, защото вече не беше поредната безименна физиономия за посетителите, а нямаше никаква идея къде другаде би могъл да закуси, без да бъде разпознат.

Беше девет и трийсет и пет сутринта. Твърде рано, за да започне да пие. Чейс съблюдаваше няколко правила в живота си и това никога да не пие преди обяд, беше едно от тях. Следобедите и вечерите бяха за алкохол, а сутринта бе време за разкаяние, съжаление и тихи угризения.

Но с какво да запълни дългите часове преди следобеда? Да убива времето, без да пие, беше изключително трудно.

Той включи телевизора, но не можа да намери никакви стари филми. Изключи го.

Накрая, понеже нямаше какво да прави, започна да си припомня подробности от кошмара, който го беше събудил, а това никак не беше хубаво. Даже беше опасно.

Бен вдигна слушалката и набра един номер.

Телефонът иззвъня три пъти, преди да чуе бодър женски глас:

— Кабинетът на доктор Фоувъл. Аз съм госпожица Прингъл. С какво мога да ви бъда полезна?

— Бих искал да видя доктора — рече Чейс.

— Постоянен пациент ли сте?

— Да. Казвам се Бен Чейс.

— О, ама, разбира се! — възкликна госпожица Прингъл, сякаш една от мечтите й бе да чуе неговия глас. — Добро утро, господин Чейс. — Тя запрелиства регистрационния бележник. — Имате записан час за този петък в три следобед.

— Трябва да видя доктора преди това.

— Утре сутринта имаме на разположение половин час…

— Днес — прекъсна я Бен.

— Моля? — Вече като че ли не беше толкова доволна да разговаря с него.

— Трябва ми час за днес — повтори Чейс.

Госпожица Прингъл започна да му разказва за голямата натовареност на лекаря и за дългите часове, които прекарва в изучаване на епикризите на новите пациенти.

— Моля, обадете се на доктор Фоувъл — започна Чейс — и го попитайте дали ще може да намери време за мен.

— Докторът в момента преглежда…

— Ще изчакам.

— Невъзможно е да…

— Няма проблеми, ще изчакам, колкото е необходимо.

Тя въздъхна, но не прекъсна линията. След минута се върна и му каза, че лекарят може да го приеме в четири следобед. Госпожицата явно бе разстроена, че заради него е нарушен правилникът. Навярно знаеше също, че правителството плаща за него и психиатърът щеше да получи много повече, ако бе приел на негово място някоя от богатите откачалки.

Имаш ли психологически проблеми, си голям късметлия, ако те тормози някоя уникална психария, представляваща интерес за лекаря, А като прибавим и славата/позора, специалното отношение ти е гарантирано.

В единайсет и половина, докато Чейс се приготвяше да се поразходи и да хапне някъде навън, се обади Съдията. Гласът му звучеше по-добре, макар и още да не се бе нормализирал.

— Как се чувстваме тази сутрин, господин Чейс?

Той не отговори.

— Очаквай обаждане в шест тази вечер.

— От кого?

— Ха-ха, много смешно. Точно в шест вечерта. Чейс. — Съдията говореше с уверения, властен тон на човек, който е свикнал да му се подчиняват. — Трябва да обсъдя с теб някои интересни неща, които доста ще те заинтригуват.