Читать «Любовта на черния конник» онлайн - страница 6

При всяка мила дума на Сам, Сара започваше още по-силно да плаче, неспособна да повярва, че мъките й са свършили. Отчаяно се мъчеше да спре сълзите си, преглъщаше и бършеше очи.

— Аз… аз… извинете ме! Обикновено не плача толкова!

Сам й се усмихна, потупвайки я по рамото.

— През последните месеци е трябвало да се справяш с твърде много неща. Нормално е да плачеш, но скоро тревогите ти ще са само минало, така че сега ми се усмихни!

Изящните устни на Сара се разтегнаха в несигурна усмивка, а когато погледна Сам, изумрудените й очи меко проблеснаха през тъмните мигли.

— Вие сте много мил — успя да произнесе тя. — Радвам се, че ще се грижа за бебето и обещавам, че никога няма да ви бъда в тежест и да ви накарам да съжалявате за щедростта си.

— Сигурен съм в това, дете мое. А сега ела да влезем вътре и да се скрием от дъжда.

Сара смутено се усмихна, осъзнала че стоят още отвън на дъжда.

— Извинете ме, сър. Заповядайте вътре! В къщата е топло и госпожа Сандерс е сварила кафе.

Госпожа Сандерс беше очарована от решението на проблема, със Сара, както и от самия господин Кантрел. Само за миг тя прецени Сам и го постави в категорията на богатите плантатори. От този момент нататък и особено когато той поиска най-добрата стая за през нощта и обясни, че ще плати всички дългове на Сара и Матю, и най-дребните му желания се изпълняваха мигновено.

Сара учудено гледаше как госпожа Сандерс се суети около Сам. Тя умело му помогна да съблече палтото си и бързо го заведе до удобния стол пред камината в най-хубавата стая. След секунди Сам вече пиеше уиски от личните й запаси. Гледайки го в захлас, тя занарежда:

— Сър! Не можете да си представите колко съм щастлива, че сте дошъл да се погрижите за тази млада жена — тя се усмихна на Сара, която ги беше последвала в стаята и продължи: — Естествено, тя много ще ми липсва. Аз толкова се привързах към нея през последните седмици, че вече я чувствам като своя дъщеря.

Сара невярващо погледна към госпожа Сандерс и не можа да повярва на ушите си. Госпожа Сандерс я счита за своя дъщеря? При тази мисъл Сара едва се сдържа да не се изсмее, но продължи да слуша историите, които госпожата измисляше и които бяха твърде далече от действителността.

Чак на другата сутрин, когато вече яздеха далече от пансиона, Сара успя да каже истината на Сам.

— Сър! — започна със строго изражение тя. — Не трябваше да й плащате за последните два месеца. Бяхме се разбрали аз да й работя, а тя да ми осигури подслон и храна. Вие не й дължахте нищо за моя престой и не трябваше да плащате за хубава стая, тъй като аз живеех на тавана!

Сам й се усмихна.

— Зная, скъпо дете. Но ми се струваше по-лесно да й платя и да тръгнем без разправии.

Сара го погледна с леко смръщени вежди. Стори й се, че Сам винаги избира по-лесния път, че избягва на всяка цена сблъсъците, даже и в своя вреда. Почувства вина. Как смееше да критикува такъв прекрасен човек! Сам беше изключително внимателен с нея за времето, откакто го познаваше. Сутринта й бе купил розова рокля, тъмнозелено наметало, сламена шапка, която се връзваше под брадичката с копринена панделка и още много други неща, за които той бе настоял, че са й нужни. Купи й даже кон — кротка дореста кобила. Тя се беше уплашила от толкова нови придобивки и се чувстваше малко неловко.