Читать «Любовта на черния конник» онлайн
Шърли Бъзби
Annotation
Седем години са минали откакто заподозреният в убийството на мащехата си Янси е напуснал бащиния си дом. Сега той се връща, за да потърси наследството си. Оказва се обаче, че бащините му земи са в ръцете на Сара — момичето, с което е израснал, но което сега заварва като вдовица на баща си. Тя е опасен съперник, който трябва да бъде победен. И най-сигурният начин за това е бракът по сметка. Но скоро Янси открива, че любовта му към Сара е по-важна от подозренията, от наследството, дори от собствения му живот…
Шърли Бъзби
Пролог
ГЛАВА ПЪРВА
ГЛАВА ВТОРА
ГЛАВА ТРЕТА
ЧАСТ ПЪРВА
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ГЛАВА ПЕТА
ГЛАВА ШЕСТА
ГЛАВА СЕДМА
ГЛАВА ОСМА
ЧАСТ ВТОРА
ГЛАВА ДЕВЕТА
ГЛАВА ДЕСЕТА
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
ЧАСТ ТРЕТА
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
ЕПИЛОГ
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
info
Шърли Бъзби
Любовта на черния конник
Пролог
ГЛАВА ПЪРВА
Сара сънува за пръв път Черния конник в нощта, когато баща й — Матю Раулингс — бе убит в една кръчмарска свада. Щом първоначалната врява утихна и я заведоха в стаята й в пансиона, където предния ден Матю бе намерил евтин подслон, тя беше легнала на старото походно легло и беше вперила невиждащ поглед в тавана. Замаяна от мъка, тя дори не разсъждаваше, а само лежеше вцепенена в тъмнината, без да плаче и без да може да повярва в бедата, която така внезапно я бе връхлетяла. Когато най-накрая заспа, в този миг на безкрайно страдание, пред нея се появи Черния конник…
Обстановката, в която той се появяваше, винаги бе неясна, но въпреки че не можеше да определи къде се намира, тя чувстваше, че е в голяма опасност и че смъртта й приближава. В съня си тя не знаеше по какъв начин ще умре, но беше сигурна, че това ще се случи ако някой не й се притече на помощ. В света на сънищата си тя не се страхуваше от смъртта, но изпитваше силно съжаление и дълбока тъга към себе си; струваше й се, че ако бе направила нещо по-различно, ако беше избрала нещо друго, то вместо самотна смърт съдбата щеше да й отреди живот, вероятно дълъг и щастлив. В тези моменти, когато и най-слабата надежда си бе отишла, се появяваше Той.
Нищо не нарушаваше безкрайната синева на хоризонта пред нея, а в следващия миг на хълма се появяваше черен конник. Слаб и висок, той яздеше умело и без усилие, а лицето му бе винаги в сянката на черна широкопола шапка. Сара никога не виждаше ясно чертите му, но чувстваше с цялото си същество, че го обича и че няма да умре, защото той — любимият Черен конник — щеше да я спаси. За Сара времето спираше своя ход, когато Черния конник заставаше неподвижен на хълма, с поглед, търсещ я настойчиво в далечината. После изведнъж очите му я намираха, конят му с внезапен порив се спускаше към нея и в следващия миг тя беше в прегръдките му. Силните ръце я притискаха до сърцето му, което биеше развълнувано; топлите му устни покриваха с нежни целувки лицето й, а гласът му й шепнеше думите, които тя копнееше да чуе. В този прекрасен миг, здраво обгърната от ръцете му, тя се чувстваше сигурна и знаеше, че никога вече няма да бъде сама… защото нейният Черен конник я обичаше…
