Читать «Любовта на черния конник» онлайн - страница 208

Сара едва забележимо се усмихна без да откъсва поглед от огъня, но леко размърда пръстите си до устните му.

— Не, не направих така. Само минута след като излезе от хасиендата аз изтичах да намеря Бартоломю и Естебан и им обясних положението. Бях твърдо убедена, че си в голяма опасност и че независимо колко подготвен си за това, може да се случи нещо лошо. Не исках да излагаш на какъвто и да е риск живота си!

И той не откъсваше поглед от горящия хамбар, наблюдавайки как сред море от пламъци и искри покривът най-накрая се срути.

— Радвам се, че поне единият от нас е мислил трезво! — прошепна той. — Иначе…

Сара го прегърна по-силно.

— Не говори така! О, боже! Янси, аз бях толкова уплашена — просто знаех, че Хайръм и Ан искат да те убият и няма време за губене! — Гласът й бе пресипнал. — Двамата с Естебан загубихме ценно време, докато се опитвахме да установим къде е Хайръм, а когато открихме Хуан и Роджерио вързани в къщата му и със запушени уста, аз нямах търпение да стигнем до хамбара! — Тя се поколеба, а после с твърд глас попита: — Те вътре ли бяха?

— Всичките — бавно кимна Янси. — Всички са мъртви.

— Как така всичките?

Той отвърна уморено:

— Хайръм и Ан наистина са възнамерявали да ме убият, но Том осуетил намеренията им и решил да пригоди в своя полза оригиналния план на Хайръм да ме убие и да се ожени за теб. И той беше вътре с тях.

Сара зяпна от учудване и се отдръпна от него, така че да може да вижда лицето му.

— Искаш да кажеш, че зад всичко това е стоял Том?

Забелязал как Естебан и Бартоломю се насочват към тях и тъй като се чувстваше по-добре, Янси бавно се изправи на крака и протегна ръка на Сара.

— Да, така беше. Той бе убил Хайръм и беше намислил ние двамата с Ан да умрем в пламъците, като така щеше да постигне няколко неща наведнъж.

Сара продължаваше да го гледа с изненада и ужас, а той се обърна към двамата мъже, които приближаваха.

— Е, господа, май няма да се наложи повече да мислим за ремонта на този хамбар, какво ще кажете? — безгрижно подхвърли той.

В угасващите светлини на огъня те кимнаха, а тъжните им изражения малко се разведриха от непринудения му тон.

— Знаете ли, преди не мислех точно така, но сега май сте прав! — обади се Бартоломю. Той погледна изпитателно Янси и тихо попита: — Добре ли сте?

Янси кимна, обгърнал с ръка кръста на Сала.

— Да, напълно. Намери хора, които да разчистят тук и елате с Естебан в хасиендата. Имам да ви разказвам дълга и заплетена история.

* * *

Половин час по-късно всички се бяха събрали в двора на хасиендата. Дрехите им още миришеха на дим и лицата им бяха изцапани със сажди. Сара и Янси, Танси и Бартоломю, както и Мария и Естебан се бяха настанили удобно около масата; всички слушаха като ударени от гръм това, което Янси бе научил през зловещите минути, прекарани в хамбара с Том. Когато свърши разказа си, настъпи мъртва тишина.

— Том Шелдрейк ли е сложил гърмящата змия в леглото ми? — попита недоверчиво Сара.

Янси кимна.

— Очевидно си му споменала за разговора, който си чула в нощта преди смъртта на Маргарет и нещо от това, което си казала, го е накарало да си помисли, че знаеш кой е убиецът. Първата му мисъл е била да ти затвори колкото се може по-бързо устата, без да привлече вниманието върху себе си. Едва когато начинанието му се е провалило, той е размислил и е стигнал до извода, че да те убие е последното нещо, което би искал. И подозирам, че междувременно държането ти го е убедило, че не си даваш сметка за важността на това, което си чула.