Читать «Любовта на черния конник» онлайн - страница 206

Без да обръща внимание на безцелното бърборенето на Том, Янси се осмели да погледне към огъня и кръвта му се смрази. Той свирепо се бе разгорял и се извисяваше към тавана, хвърляйки злокобни златисто-червени пламъци във всички посоки. Беше станало горещо и на Янси му се струваше, че кожата му е обгоряла; димът изгаряше очите и дробовете му и той разбра, че не трябва да губи нито миг повече. Ако не се измъкне до няколко секунди, после ще е твърде късно!

Зареян в собствените си мисли, Том Шелдрейк изглеждаше напълно безразличен към грозящата ги опасност.

— Не мога да допусна това да се случи, нали? — обясняваше той, като че ли търсеше неговото потвърждение. — Не си ли съгласен, че е много умно от моя страна да измисля начин да се отърва наведнъж от трима ви?

— Не толкова, колкото си мислиш, кучи сине! — изръмжа Янси и напрегнал всичките си сили, се надигна и ритна с двата си крака Том в гърдите. Том се свлече на земята с учуден стон и Янси, съсредоточил всичките си сили в стремежа си да се измъкне, се заизвива и затъркаля към вратата на хамбара възможно най-бързо. Въздъхна от облекчение, когато най-накрая се удари в солидната дървена врата. Нетърпелив да се измъкне и ужасен, че няма да види повече Сара, нито детето си, което ще се роди, той се опита непохватно да отвори вратата с краката си, но след няколко секунди си даде сметка, че Том вероятно я е залостил отвътре. Плътно долепи тялото си до дъските и като поемаше дълбоки глътки въздух от процепа между крилата на вратата, се опита да достигне ножа си.

Изведнъж: се чу смразяващ кръвта звук — писък ли беше това или стенание Янси не можа да установи и внезапно сред огъня, обхванал плевнята се появи Ан, която тромаво и мъчително се заклати към стълбата. Навсякъде около нея се извиваха пламъци и фигурата й се очертаваше ясно на фона им, но тя изглежда все още не беше засегната и вдигнала ръце до главата си, се олюляваше на ръба на стълбата, мъчейки се отчаяно да се спаси.

Ужасният й вик прикова вниманието на Янси и стресна Том, който тъкмо се надигаше от земята близо до стълбата. Той се поколеба за момент, а безумният му поглед се местеше нерешително от Янси към Ан и обратно. После изрева:

— Не! Не! Няма да се измъкнеш! — и се спусна нагоре по стълбата към плевнята. Прикован на място от зловещата сцена, която се разиграваше пред очите му, Янси лежеше неподвижно до вратата на хамбара без да откъсва очи от двете фигури, осветени от огъня, а пушекът се носеше на призрачни кълба около него. Замаяно дочу гласа на Сара, както и тези на Бартоломю, Естебан и останалите и осъзна, че идва помощ… за него, но не и за Ан и Том… никога вече за Ан и Том…