Читать «Любовта на черния конник» онлайн - страница 209

— Ами инцидентът с бика? — мрачно попита Бартоломю. — Кой е виновен за това? Пак ли Шелдрейк?

Янси сви устни.

— Не, струва ми се, че спокойно можем да предположим, че Хайръм е застрелял коня ми. Възможно е Том, който не е бил сакат, както си мислехме, да се е скрил в храстите и да се е възползвал от благоприятния случай, но се съмнявам в това — пък и той не намекна за подобно нещо, макар че гореше от желание да ми разкаже всичко!

В ранните часове на деня малката групичка най-после се разотиде, но докато си легнат, темата за подлите намерения на Ан и Хайръм, както и за долните планове на Том Шелдрейк и признанието, че е убил Маргарет, бяха подробно разнищени и обсъдени. Въпреки най-добрите си намерения да забравят за неприятния инцидент, дни наред те продължаваха да говорят за него и цели седмици Сара се будеше посред нощ и отчаяно протягаше ръце да докосне Янси и да се увери, че е жив и лежи до нея. Оставаше обаче още нещо неприятно, което трябваше да се свърши, преди темата да бъде завинаги забравена — някой трябваше да разгледа личните вещи на Хайръм и Шелдрейкови и най-после да се отърват от тях.

Янси щеше да се занимае с вещите на Хайръм и Том, ако Сара се заеме с нещата на Ан. Първоначалното й намерение бе да предложи някой друг да го свърши, но после намръщено и неохотно се съгласи. И така една сутрин след няколко седмици Янси я откри в къщата, в която бяха живели Том и Ан, седнала с една малка заключена метална каса в скута си.

— Какво има вътре? — попита Янси като се приближи до нея.

— Не зная — отвърна Сара със сбърчени вежди. — Огледах навсякъде, но не открих ключ, който да я отвори. Защо й е трябвало да я заключва? — обърна се тя към Янси.

— Може би любовни писма от Хайръм? — вдигна въпросително вежди той.

— Може би — сбърчи нос Сара.

Янси си поигра с ключалката и когато я отвориха, на пръв поглед като че ли се оказаха прави — в касата имаше множество писма, прилежно сгънати в пликовете им. С явно отвращение, изписано на лицето й, Сара повдигна с два пръста един от пликовете и го повъртя в ръцете си.

— Нямам намерение да ги чета! — и тъкмо да хвърли писмото в камината, за да го изгори по-късно, нещо в надписа привлече вниманието й. Объркана, тя отново погледна плика и изведнъж зяпна от учудване. — Това е едно от писмата на Сам до теб! Как за бога…? — Очите й се разшириха от изненада, когато най-накрая започна да разбира. — О! Естествено! Ан и Хайръм са ги прибирали, тъй като не са искали да се появиш и да развалиш нещата, преди Хайръм да е сигурен в мен.

Със сключени вежди, без да промълви дума, Янси взе писмото от Сара — от плика го гледаше собственото му име, написано от ръката на баща му.