Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 6

В наблюдателната кула една сирена, монтирана на стената срещу Дийк, зави. Като видеокомуникационен оператор Дийк вече беше на поста си и от него не се изискваше никакво по-нататъшно действие, но навсякъде другаде в попътната станция при включване на сирената определени групи трекери спираха онова, което вършеха, и се втурваха по подземните коридори да заемат местата си при оръдията, разположени около станцията, и на други ключови точки в нея.

Хармър погледна образа на екрана на Дийк Хейуд.

— Да ми кажеш нещо друго?

— Само че може би трябва да се опитате да го свалите цял — предположи Дийк. — В Гранд Сентрал ще искат да знаят дали е самотен смахнат, или онези безотговорни личности имат въздушни сили. Със сигурни данни като тези станцията може да заслужи похвала.

— И аз мисля така — каза Хармър. — Дай ми гласова връзка с пети канал и образ на Мери-Ан. Ще ида да разклатя няколко зъба и се връщам. Междувременно не го изпускай.

— Прието — отговори Дийк.

„Да се разклатят няколко зъба“ беше жаргон на пионерите за излизане на повърхността; страховито напомняне за една от най-лошите фази на лъчевата болест, при която венците се подуват, непрекъснато са възпалени и кървят. Мери-Ан беше полковник Мари Андерсън, тридесет и пет годишна, командир на попътната станция.

Построена над река Арканзас близко до мястото на Пуебло отпреди Холокоста, попътната станция под командването на Андерсън беше най-северната база под контрол на Федерацията; подземен дом на батальон от хиляда пионери с еднакъв брой мъже и жени на възраст дванадесет години и нагоре. По форма тя напомняше на бетонен айсберг; една десета от него беше над земята, останалите девет десети бяха заровени в безопасност в земната кора. Откритата част се състоеше от осмостранен бункер с три етажа, всеки висящ над този под него като обърната стъпаловидна пирамидална кула. Оръдията на всеки ъгъл в масивните подсилени стени покриваха всички входове.

Около бункера на нивото на земната повърхност беше изграден пръстен от оръдейни кули на сто метра една от друга, като минилиния Мажино — с една важна разлика: оръдията в тази защитна линия можеха да се въртят на триста и шестдесет градуса. Сега, след включване на алармата от Хармър, тези кули — които приличаха на кули на танкове от двадесетото столетие, заровени в земята — бяха заети от разчети от по четирима артилеристи.

От покрива на бункера се издигаше кръгла наблюдателна кула. Осемдесет фута висока и тридесет фута в диаметър, тя приличаше на незавършен морски фар, кацнал на скала сред морето от червена трева. Горният етаж, където седеше Дийк Хейуд и към които сега се беше отправила полковник Андерсън, беше тактическият команден център. Като всички външни структури, кулата беше със стени дебели десет фута и покрити с олово. Прозорци нямаше. Външното наблюдение се извършваше посредством дистанционно контролирани телевизионни камери и много перископи за използване при авария на електрозахранването — авария едновременно невероятна и немислима, но за която бяха взети сложни предпазни мерки.