Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 4

Дийк се пресегна през облегалката на стола и взе чаша джава — синтетичен еквивалент на древното кафе — факт, който Дийк беше открил по време на едно от случайните си прониквания във видеоархивите. Докато духаше и предпазливо отпиваше, сигналната лампа в горния десен ъгъл на екрана на първа камера — захранвана от шестстотинмилиметрови телефото обективи, известни на екипите от наблюдателната кула като „зумер“ — светна.

Дийк знаеше, че светването може да е предизвикано само от слънчева светлина, отразена от крилата на планер „Скайхок“ на Федерацията, но беше изненадан от отсъствието на предварителна радиовръзка. Ешелоните, които изпращаха въздушни патрули, винаги информираха попътните станции, ако имаше вероятност някой от планерите им да навлезе в техния периметър — кръг с радиус десет мили. Това не беше просто проява на вежливост. Според процедурата, известна като Въздушна връзка с района (ВВР), дежурните в кулите следяха за аварийни повиквания, наблюдаваха небето за продължителност на патрула и можеха да осигурят безценна помощ при издирване и провеждане на спасителни операции.

Точно когато Дийк мислеше, че си въобразява, зумерът се фокусира върху малък неясен синкав обект. Каквото и да беше, той вече се намираше в обхвата на обективите. Като използва клавиатурата, Дийк ги настрои на максимална разделителна способност. Очакваше неясното петно да се превърне в познатата форма на „Скайхок“, но за негова най-голяма изненада обектът нямаше нормалната триколесна кабина, двигател и напълнено с въздух делта крило с цветен код на краищата, показващ на кой ешелон принадлежи. Не — това може и да беше летяща машина, но не беше слязла от монтажната конвейерна линия на Рийган/Лабок. Това беше апарат на на-ко с еднопластово крило, с плетеница от жици и подпори. Пилотът висеше под него, легнал по корем на колани и ремъци с протегнати напред крака, вятърът духаше право в топките му; ръцете му лежаха върху голяма триъгълна коса паянта пред лицето му.

Дийк натисна още няколко бутона да настрои оптическия далекомер в синхрон със зумера и отбеляза показанията: далечина три мили; височина хиляда и двеста фута; оценена въздушна скорост петнадесет до двадесет мили в час. Той се върна към клавиатурата и зададе команда зумерът да държи във фокус приближаващия апарат и да го показва в центъра на екрана. Докато го наблюдаваше, разбра, че пилотът управлява апарата чрез въртене на тялото си от една страна на друга, като по този начин буташе или дърпаше страничната секция на триъгълната паянта. Планерът беше все още твърде далече, та да могат да се различат подробности, но Дийк виждаше бяло-червения шлем с тъмно забрало. Самият планер не беше въоръжен, но нямаше начин да разбере какво оръжие има пилотът.