Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 5

Дийк знаеше, че такива червено-бели шлемове носят планеристите от „Луизианската дама“ — ешелонът, който беше извършил снабдителен курс до Пуебло през пролетта и който по-късно силно пострада в някакво тежко сражение в Уайоминг. Знаеше също, че такъв тип шлемове носят и ренегати трекери — малки разпръснати банди грабители, които скитаха и търсеха изоставена техника и запаси; болни индивиди, поразени от смъртоносната радиация, която покриваше повърхността на земята; дезертьори, изоставили роднини и другари, нарушили клетвата си за лоялност към Федерацията и изневерили на Първото семейство — нарушение на Първи кодекс и тежко престъпление. Не беше чудно, че когато такива антисоциални елементи биваха залавяни, обикновено ги екзекутираха без съд.

В словесната стенография на пионерите ренегатите обикновено бяха наричани на-ко — съкращение от нарушител на кодекса (индивид, който с действие е нарушил кодексите за поведение, създадени от Първото семейство и включени в Наръчника на Федерацията).

Дийк знаеше, че ако пилотът е ренегат, трябва да е луд, за да се приближи до някоя попътна станция. Но човек трябваше да е луд и за да стане ренегат. Той не се канеше да разсъждава върху мотивите. С бързо движение натисна клавиша за изхвърляне, извади видеокасетата, пъхна я под дъното на долното чекмедже и натисна бутона „Нахлуване в района“. Бутонът светна червено и пет етажа по-долу в стаята на охраната зазвъня пронизително електрически звънец.

На видеокомуникационния екран се появиха главата и раменете на дежурния лейтенант Мат Хармър.

— Окей, дай ми картина на ситуацията. — Хармър беше заядлив човек с малка брадичка. За да компенсира липсата на героична външност, се беше постарал да развие останалата част на тялото си и по-малко привлекателната страна на характера си. С други думи, беше гадно копеле, което можеше да забие пирон в скала с юмрук.

Дийк му каза за приближаващия неидентифициран апарат и предаде образа върху екрана в стаята на охраната, така че Хармър да може да избере подходящо действие.

— Изглежда, се насочва право към нас — каза лейтенантът.

— През цялото време, откакто го следя — отговори Дийк.

— Смяташ ли, че е от някоя ренегатска банда?

— Не знам откъде другаде би могъл да е. Онова, което не мога да разбера, е защо ще идва при нас.

— Може би се е заблудил. — Дежурният офицер се изсмя злобно. — Няма значение. Като слезе, ще разбере, че това е най-краткият път до стената. Имаш ли оценка за времето на пристигане?

— Да. Ако продължи да лети с тази скорост, ще бъде при нас след осем до девет минути.

Хармър се обърна и заговори бързо на някого.

— Джейки?! Имаме единичен вражески нарушител. Неидентифициран… вероятно на-ко… идва от северозапад. По въздуха. Не питай как, просто слушай! Отделения трето и четвърто да облекат защитни облекла и след пет минути да са на площадката. Ти ще заемеш южната страна с трето отделение. Аз ще взема северната с четвърто. Изпълнявай! — Хармър се завъртя на стола си, пресегна се към контролния панел до видеокомуникационния екран, натисна бутона и включи сигнал за тревога четвърта степен — следващата след най-ниското ниво на готовност.