Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 48

Чизъм излезе от конферентната зала и тръгна към квартирата, която споделяше с трима други лекари. Да… тази работа беше трудна, съвсем сигурно. Единственото нещо, което Първото семейство не контролираше, беше състоянието след смъртта. Те можеха да те убият по хиляда различни начина и с безкрайно различна скорост, но след като сърцето престане да работи, ти си — метафорично казано — свободен от тяхната власт. Да избягаш.

Да…

Ако, разбира се, от теб е останала някоя част и има място, където да избягаш. Чизъм се надяваше, че има. Мислеше над тази идея от години, откакто един трекер — от банда на-ко, която беше проследил до лабиринт от гъсто населени тунели отпреди Холокоста под надземното място, наречено Далас — му беше показал една книга. Книгата; не Наръчника; не електронни страници от видеоархиви, а редове с букви на пожълтели парцаливи правоъгълни листа от тънка материя на вид като тъкан.

Старият човек му беше казал, че това е хартия. Най-близкото нещо до нея, което Чизъм беше виждал, беше пласти-филмът — материята, на която бяха отпечатани картите на повърхността. Книгата, която се наричаше Стар и Нов завет, съдържаше описания на събития, за които се предполагаше, че са се случили много, много преди дори светът със синьото небе да се е оформил. Чизъм, чиято задача беше да проникне в бандата, отдели доста време да прочете много от нея. Не беше лесно. Много от страниците липсваха или бяха скъсани. Не беше чудно, че Федерацията беше решила да запише всичко на видео. Общото впечатление на Чизъм от книгата беше, че времената не са се променили много. И в прастаро време бе имало много войни, лоши времена, добри времена, хората бяха мамени — а един човек… Божичко, него наистина го бяха прецакали! И бе имало много хора, обещавали по-добро бъдеще, много приказки за добро и зло и едно място, наречено небе, Царство на Бога. Като света със синьото небе — дори по-добро.

Когато групата беше заловена, Чизъм скри книгата зад няколко разклатени тухли в един от рушащите се тунели. Беше решил да се върне да я вземе, но полицаите взривиха скривалището на групата и го превърнаха в купчина развалини. Чизъм често си казваше, че това е най-доброто, което би могло да се случи. Книгата можеше да му струва живота. Като прикрит агент на отделение за прилагане на закона, той знаеше какви са правилата, но беше открил, без да разбира защо, че притежаването на онази книга е нарушение на Първи кодекс.

От този момент Чизъм започна да проучва по-внимателно какво се иска да върши: не да оспорва заповеди — това би могло да бъде фатално, — но да размишлява върху причините, поради които са необходими хора като него. Някои от идеите в онази книга още се въртяха в главата му и един настойчив въпрос беше останал да го измъчва. Точно преди да атакуват скривалището старият на-ко беше споделил пред Чизъм една голяма тайна: под друга част на Далас бил открил голяма подземна галерия, в която имало хиляди такива книги, пълни с различни истории, картини и факти за света преди Холокоста. Кълнеше се в живота на Генералния президент. Бил прекарал цели два дни само обиколи галерията! Стелаж след стелаж от пода до тавана; наредени в дълги, сякаш безкрайни редици. Беше обещал да покаже на Чизъм къде е това място, но същия ден, когато трябваше да го води през лабиринта от тунели, полицаите дойдоха и прибраха цялата група. Това беше преди пет години.