Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 49

Бяха ли тези книги все още там? И Първото семейство — което чрез видеоархивите предлагаше само най-бегла информация за времето преди Холокоста — знаеше ли, че са там?

Оценителите, пред който бе изправен Стив на следващата сутрин, бяха петима мъже и три жени. Деветият член — председателят на съвета, още не беше дошъл. Стив стоеше спокойно пред стола, на който трябваше да седи през по-голямата част от следващите пет дни, и се опитваше да разгадае държането на отделните членове на съвета, които заемаха местата си от двете страни на ръчно изработения, с висока облегалка стол на председателя. Масата, на която щяха да седят оценителите, беше с форма на полукръг, заобикаляща стола на Стив, така че да може да бъде наблюдаван отблизо, докато го разпитват.

Стив вдигна очи и видя една от вездесъщите телевизионни камери и микрофон, които щяха да записват всичко, което казва, и всяко движение, което прави. По-късно видеолентите щяха да бъдат подробно разгледани и всяка страна на държането му щеше да бъде проучена. Това беше стандартна техника, която се прилагаше към всички трекери независимо от ранга. Всеки с ранг под старши ръководител беше интервюиран през три месеца от двама оценители. Отговорите и поведението на интервюирания се оценяваха и той биваше възнаграждаван или наказван с плюс или минус кредитни точки. Този процес започваше от петгодишна възраст и за повечето трекери продължаваше до края на живота. Стив винаги беше успявал да се справи добре с тримесечните оценки, но никога не се беше изправял пред пълен състав от оценители. Според него тези бяха на възраст между тридесет и четиридесет години. Сивеещата коса изобщо не беше показател за възрастта. Някои ръководители имаха бяла коса на двадесет и пет, а след някой особено труден маршрут мнозина пионери завършваха също с посребрена коса. Говореше се, че дори да са чисто голи, винаги може да се познае кой е оценител от начина, по който те гледа. С пронизващ поглед. Поради някаква необяснима причина оценителите почти винаги имаха необичайно наситеносиви и студени очи и външност на пълна лоялност. Те можеха да цитират цели страници от Наръчника и бяха абсолютни фанатици по пунктове от процедурите, правилата и разпоредбите. Но докато имаше някои абсолютни педанти, които се заяждаха на дребно, други бяха необикновено проницателни наблюдатели и можеха да съгледат и най-малкия признак на увъртане или неискреност.

На масата пред всеки оценител беше поставен по един телевизионен монитор, на който можеха да се показват данни, отнасящи се до проучваното лице. Всеки член на съвета имаше и електронен бележник, на който да си води бележки. Бележниците можеха да се включват в мониторите и бележките да се препращат от един на друг, без проучваният да знае какво си говорят. По един номер от страната на Стив на масата идентифицираше отделните членове; 1–4 наляво от него, 5–8 надясно. Положението на председателя не се нуждаеше от уточняване.