Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 46

— Просто ми е студено — каза болнаво Стив, после се изправи и се опита да застане мирно. Бученето в ушите му започна да заглъхва.

— Нищо ми няма. Чувствам се отлично. Просто отлично…

— Добре — каза лекарят. — Утре сутринта ще бъдеш изправен пред оценители за първо изслушване.

Късно през нощта, докато Стив спеше неспокойно в празната болнична стая, Чизъм използва идентификационната си карта да получи достъп до малка конферентна зала. Един голям, монтиран на стена телевизионен екран се издигаше пред маса с формата на полукръг и девет стола около нея. Щом Чизъм седна на стола в центъра, една камера, монтирана над телевизионния екран, записа пристигането му и потвърди идентичността му чрез предаване на електронния образ за компютърен анализ. След малко червено-бяло-синята звезда на Амтрак изчезна от екрана и се появи млада тъмнокоса жена, седнала зад бюро с метално-сребърна огледална повърхност.

Чизъм почтително стана.

Жената се наведе към него, опря лакти на бюрото, сложи ръцете си една върху друга и каза:

— Добър вечер, Джон. — Ниският й глас беше твърд.

— Добър вечер, Фран.

— Седни.

Чизъм седна и зае същата поза като събеседничката си.

Фран имаше бледо кръгло лице, уста с твърди устни и пъстри очи. Късата й права коса с път отляво беше сресана над челото и прибрана зад ушите. Беше облечена в сребрист гащеризон — официалната работна униформа на членовете на Първото семейство — с тъмносини и бели гарнитури за ранг. Чизъм, който беше в контакт с Фран от половин година, й даваше около двадесет и седем години — трудно беше да се определи възрастта на член на Семейството. Макар че сега живееше недалеч от нея, те никога не се бяха срещали лично и откакто беше получил настоящото си назначение, той беше научил само две неща за своя оперативен ръководител; пълното й име — Франклин Делано Джеферсън, и че е контрольор на Стив Брикман.

— Как е 3552?

— Подстриган, но се държи резервирано — отговори Чизъм.

— Каза ли нещо интересно за времето, прекарано в плен?

— Нищо. Съществува възможността за потенциална връзка, но тъй като е планерист, той е изключително самостоятелен. Опитах се да го накарам да се разкрие, но не проявява абсолютно никаква потребност за някаква значителна степен на социално взаимодействие. Имам впечатление, че ме подозира.

— Щеше да е изненадващо, ако не те подозираше — отвърна Фран. — Той е проницателен като сестра си. И е малко параноик. Подозира всички. Попита ли те за резултатите от тестовете?

— Да. Отговорих съгласно инструкцията. Реакцията му беше точно както предсказахте. За момент помислих, че ще се спука по шевовете. Беше, хм… интересно преживяване.

Фран кимна замислено.

— След толкова дълго излагане на радиация не е изненадващо, че някои дялове от мозъка му не работят. Какво мислиш, Джон… това обработване ще даде ли резултат?

Чизъм се замисли над отговора.

— Не съм специалист, но ако сте готова да се доверите на моята интуиция, мисля, че отговорът е „да“. От друга страна, ако се окаже, че греша, не е ли възможно да бъде препрограмиран?

— Добър въпрос, Джон. Това е нещо, което никога не е било изпробвано. Този дял на ОВЪРЛОРД работи повече от петдесет години, но ние сме все още в неизследвани води. Всеки опит да се препрограмира някой от сегашните субекти може да създаде повече проблеми, отколкото ще реши. — Фран прекара пръсти по косата на челото си и дари Чизъм с топла усмивка. — Нещо друго?