Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 37
Патрик Тили
— Но, сър…
— Никакво „но“, Стив. Бъди разумен. Не можеш да очакваш Гранд Сентрал да пренапише историята на Федерацията само заради онова, което ти се е случило.
Задоволството на Стив от спечелените точки от Барт беше заместено от чувство на безпокойство.
— И… какво сте запланували да правите с мен?
— Имаш предвид, след като те разпитат в Гранд Сентрал? — Барт разпери ръце. — Не мога да ти кажа, Стив. Федерацията е голяма. Стават какви ли не неща. Може би ще получиш ново назначение. От друга страна… кой може да каже? Всичко ще зависи от начина, по който ще се държиш оттук нататък. — Барт пристъпи към Стив и го хвана за рамото. — Нека ти дам един последен съвет. Ние знаем всичко, което трябва да се знае за теб. Не мисли, че можеш да излъжеш Първото семейство. Никой не може. Ти мислиш, че съм луд…
— Сър, аз…
— Не ме прекъсвай, момче. Как мислиш съм стигнал до този пост? Мога да те чета като първа страница от Кодекса. Знаеш ли защо намислих да те изпратя на добра служба? Защото видях много от себе си в теб. Предполагам, че и двамата имаме в себе си по нещо от Генералния президент. Ти умееш да оцеляваш…
Стив отново се опита да отговори.
Барт вдигна предупреждаващо пръст.
— Не. Не го отричай. Това е добро. В света, който се опитваме да построим, ние се нуждаем от хора с качества, каквито ти имаш. Но
И тръгна към вратата.
Стив се завъртя, веригите на коленете му се опънаха.
— Сър…
Барт спря, на лицето му се изписа подигравателна усмивка.
— Джак и Ани някога ще научат ли?
Веждите на Барт се повдигнаха, като повдигнаха и клепачите над ясните му студени сини очи, крайчетата на устата му се отпуснаха.
— Това ще зависи от Първото семейство, Стив. — Той го мушна приятелски със стека. — Добре си поговорихме. Погрижи се за себе си, чуваш ли?
Стив изчака вратата да се затвори, след това се обърна към празното бюро и скучните стени с продължителна въздишка. Когато беше край Уинд Ривър в Уайоминг, беше изправен пред три възможности. Първата — да остане пленник при мютите и вероятно да умре или заради онова, което бе станало между него и Клиъруотър, или поради нежеланата вражда с Мотор-Хед; втората — да избяга и да стане ренегат, да се скита бездомен и рано или късно да умре от лъчева болест; третата — да се върне във Федерацията и да бъде посрещнат като герой. Тогава третата му изглеждаше най-добра, но досега нещата не се развиваха така, както беше очаквал.
Чу стъпки и когато вратата се отвори, пое дъх. По пода затракаха ботуши. Отново го вдигнаха и му сложиха качулка и всичко потъна в тъмнина. Чу се метален звън и веригите, които го държаха вързан за пода, бяха свалени.
