Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 32

Докато чакаха бетонната стена пред тях да се вдигне на огромните си хидравлични бутала, всяко дебело колкото човешко тяло, умът на Стив беше зает с мисълта да премине неизбежния разпит колкото се може по-бързо и по-лесно и да получи отново назначение на служба на повърхността на борда на „Дамата“. Не знаеше как ще реагира, ако го изпратят да действа срещу племето на Плейнфолк, което го беше взело в плен, но не мислеше, че това е нещо, от което трябва да загуби съня си. Дилемата, доколкото имаше такава, накрая щеше да се реши, както винаги, по най-добрия за него начин.

Когато вратата се затвори зад тях, летците от „Ред Ривър“ слязоха от самолетите и докато Уиман записваше пристигането в контролния пункт на площадката, Лундквист, Минели и Реардън извадиха Стив от скайрайдъра и провериха дали е окован сигурно и дали качулката му е поставена добре. Лундквист видя шестима военни полицаи да идват към тях от другия край на площадката. Бяха с обичайните тъмносини работни униформи и бели шлемове, подобни на планеристките, но забралото — от амалгамирано стъкло — имаше извит край като слънчеви очила. Отпред на шлемовете с големи червени букви беше изписано „ВП“ и около буквите имаше лента със същия цвят. Този бяло-червено-бял сандвич беше дал на военната полиция прякора „чорбари“ — подигравателна титла, присъдена от някои групи трекери, които въпреки постоянните поучения бяха по-малко благоразположени към законите на Федерацията, отколкото се изискваше.

Уиман излезе от контролния офис и забърза към мястото, където Лундквист и другите чакаха заедно със Стив.

— Добри новини! В контролния офис на площадката приготвят за всеки по чаша джава. Влязох във връзка с „Биг Ред Уан“. Получихме разрешение да се разходим един час преди да се върнем.

— Чудесно — извикаха в хор Лундквист, Минели и Реардън.

— Хайде — каза някой и Стив почувства как двама души го хванаха за ръцете и го поведоха нанякъде. От окуражителното стискане разбра, че Лундквист е отляво.

Рик Уиман предаде с минимална церемония закачуления нарушител на военната полиция, след това се обърна и се отдалечи, следван от останалите от „Ред Ривър“ — никой не искаше да си има работа с полицаите.

Стив изведнъж почувства около себе си враждебна атмосфера, също както беше почувствал бетонната обвивка. От всички страни го обградиха тела. Някой зад него го изтрита по петите и той падна. Няколко ръце го удариха, дръпнаха го да се изправи — и едновременно с това го нападна хор сурови гласове:

— Изправи се, на-ко! Мръсник!

— Лайнар вмирисан!

— Мютски гъзолизец!

— Ще ти спукаме задника от бой!

— Мърдай, мърдай!

Някой го хвана грубо за двете ръце. Върхът на една полицейска гумена палка се заби в основата на гръбначния му стълб точно над задника и изпрати болезнена вълна по гърба му. Стив политна напред.