Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 227

Стив му благодари за съвета и му каза, че цени неговата загриженост, но няма намерение да продължи невъоръжен. Информацията, дадена му от Сайд-Уиндър, го беше предупредила за много от опасностите. Той нямаше да търси проблеми, но ако щастието му изневереше, искаше да може да се справи. Мексиканецът прие решението му с философско вдигане на рамене.

След десет дни боботенето на машините спря. Скрит в приличащото на ковчег пространство под леглото, Стив почувства как корабът се разтърси и изскърца в дървения пристан. Последва миг тишина, след това започна разтоварването и въздухът избухна с приглушено бърборене, блъскане, силни удари и бързащи стъпки. Стив беше силно изкушен да излезе и да види какво става, но Сайд-Уиндър предвидливо беше заковал капака.

Накрая „мексиканецът“ се появи и го извади. Трепкащ фенер осветяваше голия сандък, в който Стив бе лежал тези десет дни. Между него и централния коридор бе втората половина на владенията на Сайд-Уиндър — също толкова малка каюта като онази, в която Стив се беше мушнал да избегне часовите.

Сайд-Уиндър му даде няколко парчета сушено месо и един плосък хляб.

— Слизаш. Край на пътуването.

Стив задъвка парче месо.

— Корабът изглежда безлюден.

— Така е. Освен съвсем малко екипаж всички са на брега.

— Къде отиваш оттук?

— Никъде. Тук живея.

— Кристофър! Как издържаш?

Сайд-Уиндър се засмя.

— Колко мюти познаваш, които имат двустайна колиба? И две ведра? Едното за ходене по нужда, а другото за пиене. — Той видя изражението на Стив. — Виж, не се оплаквам. Ако не можех да се справя, не бих приел тази задача. Не е толкова лошо. Когато искам свеж въздух или да видя нещо, мога да излизам на палубата и дори от време на време прекарвам по няколко часа на брега. Най-много ми липсва видеото. Динките нямат електричество. Но дори и това си има своите предимства. Поне не трябва да слушам влудяващите музикални глупости, които ни набива Федерацията. Обърни внимание, това, което слушат динките, не е по-добро. За мен винаги звучи така, сякаш им липсват половината ноти.

— Окей… По-добре да тръгвам. — Стив спря колебливо. — Ти спомена, че може би ще можеш да…

Мексиканецът отиде във външната каюта и се върна с комплект кожи за ходене.

Стив преглътна последната хапка, после премери дрехите. Миришеха на предишния си собственик.

— Имаш ли нещо против да ми кажеш откъде са дошли?

Сайд-Уиндър го погледна с присвити очи.

— Един мют се повози на колелото и слезе от кораба. В пътуване като това тия неща са чести. — Той отвори стенния шкаф и извади две малки керамични чашки и едно шише. Сложи чашките на полицата, извади тапата и сипа две порции бледа течност. — Хайде… за щастлив път.