Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 225

— Има ли още някой от нашите хора там… между майсторите на желязо?

Сайд-Уиндър се засмя сухо.

— Шегуваш ли се? Хора с израстъци могат да се имитират, но дори Рио Лобо не може да ни превърне в безжизнено лице.

— Исках да кажа… има ли много като теб?

Усмивката на „мексиканеца“ се стопи.

— Може и да има, но не са ми казали. И ако не беше още с жълто около устата, щеше да знаеш да не питаш. Ако това беше замислено като групова акция, щеше да знаеш за нея.

— Разбрах. Не можеш ли поне да съобщиш в Рио какъв е рискът?

— Не веднага, но да, ще се погрижа да научат новината. Да искаш да предам нещо специално?

— Не. Само им кажи, че все още проучвам възможностите… и че се нуждая от ново поддържащо отделение.

— Мисля, че те вече знаят това.

Стив го погледна остро.

— Новините се разпространяват бързо.

— С лошите новини винаги е така. Нещо друго?

— Да. Мютите имат пушки.

— Пушки?

— М’Колите току-що получиха първите сто. Подразбрах, че ще пристигнат още.

Сайд-Уиндър се намръщи.

— Не са стоварени от този кораб.

— От кораба на Яма-Шита са. Специална доставка. — Стив описа накратко оръжията и техническите им данни.

— Ясно… Чудех се какъв беше онзи шум.

— Ти къде беше?

— Тук долу. Не ми се разрешава да си показвам носа навън, докато корабът е до брега.

— Разбирам. Можеш ли да предадеш тази информация на Майк Х-Рей Уан?

— Ще се опитам — каза Сайд-Уиндър. Новото момче беше толкова болезнено ревностно, та не му даде сърце да му каже, че образец от новото оръжие е изпратен в Рио Лобо още преди година.

— Има още две неща. Ще ми трябват дрехи… и искам да знам всичко, което можеш да ми кажеш за майсторите на желязо.

Сайд-Уиндър посрещна искането с тържествено кимане.

— Направих голяма грешка с теб, приятел. Когато те повалих, трябваше да те изхвърля през борда. Това ли е всичко?

— Не съвсем. Колко ще продължи пътуването?

— До Бет-Лем? Десет дни. Видя ли някои карти, докато беше в Рио?

— Да. Майк Х-Рей Уан лично ме изведе над земята.

— Щастливец. Окей, ще пътуваме по-голямата вода по целия път до езерото Ери и ще слезем на суша близко до навигационна точка, наречена Кливланд. Майсторите на желязо са свързали три реки с канали и шлюзове…

Стив се намръщи — не знаеше последната дума.

Сайд-Уиндър му обясни накратко как работи системата от шлюзове.

— Това означава, че тези кораби могат да плуват от езерото Ери до планинската верига Алегени…

— Която се простира чак до Бет-Лем.

— Правилно.

— Това друго име на Питсбърг ли е?

— Да. И достатъчно въпроси за тази вечер. Връщай се в сандъка.

Стив прекара следващите девет дни в тясното скривалище — излизаше за по един час точно преди разсъмване, когато беше безопасно. Докато Стив правеше усилени физически тренировки, Сайд-Уиндър му съобщаваше каквото знаеше за структурата на обществото на майсторите на желязо и му обясняваше звуците и знаците на няколко ключови думи и фрази. Макар че не го призна, той, изглежда, владееше говоримо странния език, но на няколко пъти предупреждава Стив, че никога не бива да го използва. Можеше да говори само бейсик — езика на робите.