Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 226

Стив имаше желание да попита Сайд-Уиндър как АМЕКСИКО е успяла да го внедри в търговската операция на майсторите на желязо, но знаеше, че няма да получи отговор. Присъствието му на кораба и безупречната му маскировка бяха ясно доказателство, че за Първото семейство много малко неща остават тайна. Той си спомни за признанието на Лундквист как е била завербувана преди да постъпи в Академията. Семейството имаше хора навсякъде. Нямаше ли граница тяхната сила и коварство, имаше ли място, до което да не могат да достигнат?

Сайд-Уиндър обясни, че езикът на майсторите на желязо се нарича „японски“ и че те се наричат „японци“. Експертите по майсторите на желязо в Рио Лобо ги наричаха „джапи“. Майстори на желязото беше мютски термин — джапи наричаха себе си „Синове на Ни-Исан“, което пък беше името на земите, които населяваха — Земята на изгряващото слънце. Огнените ями на Бет-Лем беше друго име, измислено от мютите, и просто се отнасяше до определено място.

Смяташе се, че джапите са слезли на източния морски бряг преди шестстотин години. Обществото им се регулираше от строги закони на поведение и се управляваше от династии. Лидерите се наричаха шогуни и бяха подкрепяни от териториални владетели, чиято сила, подобно на тази на шогуните, идваше от териториалните им владения. Териториалните владетели не бяха единодушни в поддръжката на шогуна и имаше тайни заговори, които понякога излизаха на повърхността като предизвикателство към централната власт. Владетелите, които бяха глави на „фамилии“ с имена като Датсун, Хонда, Хитачи, Мацушита, Ашуа, Сейко и Тошиба стояха на върха на многослойна пирамида от по-низши рангове.

На дъното на пирамидата или по-точно под него идваха заловените ренегати и мютите — в този ред. Обществото беше разделено на шест основни категории, които в низходящ ред по важност бяха: самураи, управляваща военна класа, администратори, търговци, майстори на кораби и занаятчии и посредници, които ръководеха фермите и мините.

Неквалифицираната работна ръка се състоеше от мютски работници и ренегати. Тъй като трекерите бяха привикнали към подземен живот, повечето от тях бяха изпращани в мините; мютите обработваха земята, грижеха се за нивите, копаеха канали, работеха като каруцари и портиери и, поради тяхната учудваща издръжливост, като куриери — доставяха никога не секващия поток от съобщения, който течеше от и за двореца на шогуна. Малцина щастливци работеха като слуги в големите домове. Те, подобно на Сайд-Уиндър, бяха с бръснати глави — знак за статус на хора с доверие; другите се наричаха сару — маймуни или кебукай хитобито — „космати“. Ренегатите бяха известни като кетогащай иту — „дълги кучета“ — епитет, произтичащ от височината им и ъгловатите им кокалести черти.

Трекерите не можеха да се размножават без намесата на Първото семейство, но мютите бяха поощрявани да имат деца и ги отглеждаха в колонии в именията на големите родове.

Най-голямата грижа на Сайд-Уиндър беше как Стив ще се движи с нож и тоягата с остриета. Всички мюти и трекери бяха облечени в дрехи, идентифициращи тяхната работа или статус, и носеха ленти на ръкавите или пръстени на вратовете, които показваха в кои имения са разпределени. С изключение на куриерите пленената работна сила се движеше от един район в друг само с въоръжена охрана. С бегълците се справяха бързо и имаше абсолютна забрана мютите и ренегатите да носят каквото и да било оръжие. Дори на него, Сайд-Уиндър, не беше разрешено да носи ножа си на брега; можеше да го носи само по време на дежурство, когато идваше нова група работници.