Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 215

Яма-Шита изсумтя одобрително, стана и властно махна с ръка. Всички под подиума забиха носове в пода и останаха така, докато той не напусна стаята, последван от своя антураж.

Когато Мистър Сноу се надигна, Клиъруотър вече я нямаше. Невидимите ръце, които бяха отворили стената-параван, я бяха затворили, скривайки от погледа му съседната стая. Изведнъж той изпита някакво тревожно пробождане за онова, което щеше дай се случи, но когато взе кутията, се успокои. Тя съдържаше послание; онова, което Клиъруотър би казала, ако беше свободна да говори. Беше го разбрал от казаното от нея и от интонацията на отговорите й. Прекара пръсти по боядисаната повърхност на дървото и почувства присъствието й. Беше добре, че майсторите на желязо или бяха невежи, или не вярваха в историите за мютската магия.

Младият самурай ги върна на главната палуба и ги вкара в едно крило на банята, където ги чакаха прислужничките, които ги бяха изкъпали — сега напълно облечени, — за да им помогнат да облекат собствените си дрехи. На Мистър Сноу му се стори странно, че им е разрешено да виждат лицата на жените на майсторите на желязо, но не и на мъжете. Замисли се върху определението „Синове на Ни-Исан“. Тази вечер го бе чул за първи път. Означаваше ли това, че в обществото на майсторите на желязо жените се смятат за по-низши същества? Или означаваше просто, че точно тези жени са по-нискостоящи от самураите и раболепните слуги с червени ленти?

Двамата старейшини на племето не продумаха нищо, докато не слязоха на брега, после се хвърлиха на земята, притиснаха се към нея и почнаха да я целуват, заравяха пръсти в покрития с малки кръгли камъчета бряг.

Ролинг-Стоун пръв се изправи на колене и възкликна:

— Каква нощ! — Погледна след отдалечаващия се самурай. — Още не мога да повярвам колко голям е този кораб! Само като си помисля за дърветата, които са отсекли, за да го построят! И през цялото време, докато бяхме на него, той не престана да се движи. Не го ли почувствахте?

— Да — каза Мистър Сноу. — Но това не ме впечатли толкова много.

Старейшината стана и разтри гърдите и корема си.

— Ти си щастливец. Аз се чувствам болен като мръсно куче.

— Аз също — каза Мак-Трак, изправи се и изплю жлъчка. — Защо не попита Клиъруотър защо е без окраска?

Мистър Сноу вдигна ръце.

— Не знаех как да я попитам. Тъй като Яма-Шита не повдигна въпроса, реших, че е по-добре да не казвам нищо. Ако решеше, че се опитваме да го изиграем, можехме да си навлечем неприятности.

Когато тръгнаха към лагера, Ролинг-Стоун въздъхна и каза:

— Наистина не разбирам защо трябваше да раболепничим пред тези негодници.

— Особено след като те ни ограбват — добави Мак-Трак.

— Виж, Мак, преди да започнеш да се оплакваш, си спомни, че ако не бяха те, щяхме да се замерваме с камъни и да ядем бизоните като кучета. Това ли искаш?

— Но животът щеше да е много по-лек — каза Ролинг-Стоун.