Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 213

Бе облечена в дрехи на майсторите на желязо — дълга многоцветна роба, която мъртвешките лица наричаха кимоно. То се държеше от широк платнен колан от гладък лъскав плат, набран около кръста и завързан на гърба в огромна панделка. Косата й — изглеждаше много голяма — беше вдигната в твърд лакиран кок, закрепен с дълги черни гребени. Но не само облеклото й беше различно. Лицето, вратът и обратната страна на ръцете вече не бяха изрисувани с обичайната шарка от кафяво и черно. Тя беше взела със себе си запас от специални листа за натриване за всеки случай. Какво я беше накарало да махне боята от тялото си и да разкрие гладката си, чиста маслиненокафява кожа? Мистър Сноу копнееше да знае отговора, но не се решаваше да я попита, тъй като не знаеше как ще се приемат тези въпроси от неговите домакини и до какво могат да доведат.

Когато очите им се срещнаха, Клиъруотър се поклони почтително, след това седна с ръце, поставени покорно на коленете; лицето й бе лишено от всякакво изражение.

Двама червени застанаха от двете страни на разтворените паравани. За момент смутен от присъствието на Клиъруотър на кораба и промяната във вида й, Мистър Сноу погледна другарите си, след това се обърна към подиума. Не знаеше какво да направи. Яма-Шита махна с ръка към Клиъруотър, след това из лая нещо на родния си език.

— Господарят Яма-Шита каза, че е време да говорите — каза преводачът. — И двамата сте свободни да кажете всичко, каквото желаете.

Старшият самурай отдясно на платформата излая някаква заповед. Един червен изтича с леки стъпки до лакирания шкаф, донесе голям пясъчен часовник и го постави в центъра на отворената врата по средата между Мистър Сноу и Клиъруотър. Мистър Сноу никога не беше виждал такъв предмет и не знаеше как се нарича, но като видя тънката струйка пясък да пада от горния съд в долния, бързо разбра предназначението му.

След като им беше казано, че са свободни да говорят, Мистър Сноу очакваше Яма-Шита да се оттегли, но никой не помръдна. Те просто седяха и чакаха и поради закритите им лица беше невъзможно да се каже какво мислят. Мистър Сноу погледна Клиъруотър. Личеше, че тя също е смутена от присъствието на мъртвешките лица, и все пак и двамата отстъпиха, макар че и двамата притежаваха сила да извикат гръмотевична стена от въздух и вода, която би изхвърлила корабите на брега като клечки. Умовете им бяха укротени от отсъствието на Кадилак и от съзнанието, че нямат право да направят нещо, което би изложило на опасност жизненоважните търговски връзки между Плейнфолк и майсторите на желязо.

Като наричаше Кадилак „облачен воин“, Клиъруотър започна да обяснява, че е поискала дай се разреши да продължи престоя си на изток. Опитваше се да подчертае, че макар „облачният воин“ да е отправил тази молба въпреки нейното желание, той го е сторил по своя собствена воля. Никакъв натиск не бил упражнен от страна на техните домакини. Като негов назначен пазител Клиъруотър смяташе, че трябва да остане с него, докато той не реши да се върне. Потвърди, че „облачният воин“ е в добро здраве и че и двамата се радват на много привилегии. Фините й дрехи и присъствието й на кораба бяха доказателство за великодушното гостоприемство на майсторите на желязо. Тя добави, че иска да използва тази възможност и в присъствието на хора от своето племе да изрази искрената си благодарност на своя главен благодетел — великия господар Яма-Шита.