Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 186

— Самураи — промърмори мютът до Стив.

За Стив те приличаха на големи отвратителни буболечки. Той ги гледаше как маршируват покрай наредените на рампата редици въоръжени мютски воини, които ги превъзхождаха в брой стотици пъти. Все пак въпреки това числено превъзходство мютите бяха тези, които се покланяха ниско, докато майсторите на желязо минаваха, сякаш са собственици на тази земя. Стив помнеше съвета на Мистър Сноу и следваше неговия пример. Всеки самурай беше съпроводен от двама въоръжени „червени ленти“ — вероятно по-високопоставени лакеи. Единият носеше квадратно знаме, закачено на висок тънък прът; другият — сгъваем полиран стол. Двадесет и четирима самураи, дванадесет от всеки кораб, се наредиха в две линии от края на водата до търговската върлина и се обърнаха с лице един към друг. „Червените“ се подредиха по двойки непосредствено зад тях.

След като се наредиха, една лодка с ниски бордове, извита предна и задна палуба и тясна централна кабина бе спусната от кораба с колела, хвърлил котва малко по-навътре. Караха я четирима обикновени гребци и кормчия. Отпред и отзад на кабината стояха на пост шестима широко разкрачени самураи със скръстени на гърдите ръце. Когато лодката стигна до брега, мускулестите гребци прибраха греблата, нанизаха през всяка страна на кабината в червено и златно стръки за носене, наведоха рамене под тях и я вдигнаха от палубата. Предшествани от шестимата мъже със саби, те понесоха красиво украсената кабина към търговската върлина. Този път дори майсторите на желязо се покланяха, когато кабината минаваше покрай тях.

Мината за информация до Стив прошепна:

— Яма-Шита.

— Какво значи това? — попита Стив също шепнешком.

— Това е важен майстор на желязо. Той контролира корабите, които търгуват с Плейнфолк.

Когато процесията стигна карето, мютите напуснаха брега и се наредиха зад и отстрани на приветстващите старейшини. Покритата носилка — защото сега кабината беше станала на носилка — беше вдигната внимателно на платформата и поставена пред търговската върлина. Стръките бяха извадени и страниците и предната част отворени, за да открият главния майстор на желязо, седнал величествено на богато украсен стол. При появата му всички мюти паднаха на колене и заровиха носове в земята. Изненадан, Стив се поклони последен.

Маската на Яма-Шита и видът му бяха още по-впечатляващи от самураите, които заеха местата си от двете му страни. Уверили се, че господарите им са седнали удобно, „червените“ забиха знамената зад платформата и застанаха отпред и отстрани с една ръка на бедро, а другата поставена ефектно върху дръжката на дълга извита сабя.

Когато размяната на официални речи свърши, Стив си проправи път назад в тълпата. Мистър Сноу му беше обяснил, че истинската търговия започва през втория ден; през първия майсторите на желязо съставяха списък на представените племена и ръководителите на делегации и теглеха жребий за реда, по който ще бъдат извиквани в карето да „правят сделка“. Освен пленените ренегати и мютите, участващи в похода, имаше кошници със зърно, сушено месо, малки торбички с ценен дрийм кап, чували с трева рейнбоу, кожи, които щяха да бъдат разменени срещу ново остро желязо. Всички стоки трябваше да се прегледат, да се провери качеството, да се постигне споразумение за тяхната стойност. Стоките трябваше да се опишат, пресметнат и натоварят; оръжията, които майсторите на желязо бяха докарали от изток, трябваше да бъдат свалени на брега. Но мъртвешките лица не бяха само търговци на смърт; те търгуваха с рогозки и плат, прежда, игли, ножове и различни инструменти и земеделски сечива, за които можеше да се сключи сделка — лопатки, гребла и много други неща, които Стив не можеше да назове.