Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 184

— Развълнуван ли си?

Стив се обърна и видя Мистър Сноу — стоеше до него с двама старейшини от племето М’Кол — Бостън-Брюн и Осъм-Уелс.

— А ти?

Мистър Сноу изглеждаше развеселен.

— За двадесет и осми път правя това пътуване и все още ме побиват тръпки.

— Мога да го разбера. Искам да кажа, ние имаме някои доста внушителни неща във Федерацията, но… — Стив посочи корабите с колела — това е невероятно!

Сякаш за потвърждение корабите отговориха, като изпратиха към небето вълна подир вълна многоцветни ракети. Стив гледаше с отворена уста как експлодират, изхвърляйки водопади от звезди, които се пръскаха и изпълваха небето с блестящи потоци светлина с цвят на дъга.

От гърлата на пет хиляди мюти излезе едно боботещо „Хейй-яааааа“.

— Никога не пропускат да ни впечатлят — сухо каза Мистър Сноу.

— Ние също имаме ракети — каза Стив. — Но те правят друг вид впечатление.

— Значи…

Стив остави забележката му без внимание.

— Кажи ми… знаците на тези вимпели… означават ли нещо?

— Формите… като тази шарка на цвете например… са отличителни знаци на къщите, които притежават корабите. Майсторите на желязо са войнствени хора като нас, но вместо племена имат родове. Имат дори първо семейство.

— Но не Генерален президент.

— Не. Техният най-голям вожд се нарича шогун.

— Ами другите знаци? Онези, които приличат на животински следи… или на мъртви паяци?

Мистър Сноу се усмихна.

— Добро сравнение. Нямам представа какво означават, но в Старото време са били известни като идеограми. Това са знаци на думи, които говорят мълчаливо на окото.

Значи… майсторите на желязо можеха да четат и да пишат.

— Никога не съм виждал нещо подобно — отбеляза Стив.

— Това е странен език — призна старият летописец. — Съвсем неразбираем за ухото и окото. За щастие те могат да говорят и като нас, но по странен начин… сякаш имат змийски език.

— Защо ги наричате „мъртви лица“?

— Ще видиш. — Мистър Сноу хвана Стив за ръка и го отведе настрана. — Едно предупреждение. Аз гледам на теб с чувство на дружба и високо уважение, но ти си вироглав млад мъж и понякога говориш необмислено. Аз, понеже съм по-стар и по-умен, знам, че тези твои приказки идват от твоя безспорен кураж и… за съжаление… от твоето високопарно самомнение. С годините държането ти може би ще стане по-обмислено, но дотогава…

— Мисля, че те разбрах…

— Дотогава си мери приказките. Хората, които ще срещнем, нямат абсолютно никакво чувство за хумор. Тяхната идея за шега е да гледат как на някой му забиват нажежен до червено шиш в задника.

— Това показва колко е добре да се търгува с тях.

— Може и да не е голямо удоволствие, но те предлагат подобри условия от Федерацията.

Стив се намръщи.

— Нали точно това казах.

Мистър Сноу го потупа по ръката.

— Искаш ли да ти кажа нещо? Ти си твърде чувствителен за трекер. — Видя, че очите на Стив се върнаха към приближаващите се кораби. — Сега гледай. Не се надувай и ако някой от тях те навика, не се пали, а се дръж раболепно. Избягвай да ги гледаш в очите и се покланяй дълбоко. На тях това им харесва. Правят го непрекъснато.