Читать «Драконови сълзи» онлайн - страница 213

3

През четиридесетте години са строели по-солидно, с дебели стени и здрава изолация. Може би затова никой от съседите не реагира на стрелбата и не последваха виещи сирени в нощната мъгла.

Изведнъж обаче Кони се уплаши да не би в последния миг от живота си Тик-так да е хвърлил света в нова Пауза и да е извадил от нея само собствената си къща, като си е представял, че ще ги обезвреди и после ще ги убие с наслаждение. Но ако бе умрял, докато времето е спряло, можеше ли пак да потече? Или тя, Хари и кучето ще бродят самотни сред милиони манекени, които някога са били живи?

Кони се втурна към кухненската врата и рязко я отвори. Хладен бриз разроши косата и. Мъглата се движеше, вече не висеше като снежинки в прозрачно пластмасово кълбо. Вълните се удряха във вълнолома. Красивите, прекрасните звуци на живия свят.

4

Двамата бяха полицаи с чувство за дълг и справедливост, но не бяха толкова глупави, че да спазят всички изисквания на процедурата в този случай. Беше невъзможно да се обадят в местната полиция и да обяснят истината. Мъртвият Брайън Дракман беше само двадесетгодишен младеж, без никакви следи от необикновените си способности. Искреният разказ само щеше да им осигури запазено място в психиатрията.

Обаче бурканите с очите, които сляпо плуваха на полиците в спалнята на Тик-так и странните огледала из цялата къща бяха достатъчни доказателства, за да твърдят, че са попаднали на убиец-психопат, дори и труповете да бяха изчезнали без следа. Пък и имаше един труп като доказателство на обвинението в жестоко убийство — Рики Естефан в Дана Пойнт с извадени очи, заобиколен от змии и паяци.

— Трябва да измислим някаква убедителна история, за да прикрием всички слаби места и да обясним защо сме нарушили правилата — каза Кони, когато двамата стояха в килера пред претъпканите с пачки лавици. — Не можем просто да затворим вратата и да си идем, защото прекалено много хора в клиниката знаят, че дойдохме тук. Нали разговаряхме с майка му и търсехме адреса му.

— История ли? — повтори Хари разсеяно. — Боже, каква история?

— Не зная — отвърна Кони и присви очи от болка в китката. — Това е по твоята част.

— Така ли? Защо?

— Винаги си обичал приказките. Измисли сега една. Тя трябва да обясни пожара в дома ти, Рики Естефан и случката тук. Поне това.

Хари я зяпаше глупаво, а тя му посочи парите.

— Това само излишно ще усложни историята. Най-добре да я опростим, като изнесем пачките оттук.

— Не искам парите му — възрази Хари.

— Нито пък аз. Нито долар. Но така или иначе няма да узнаем откъде ги е откраднал и затова ще ги прибере държавата, проклетата държава, която ни устройва този парад. Не мога да понеса мисълта, че всичко това ще отиде на вятъра. Още повече, познаваме хора, на които парите биха им свършили работа, нали?

— Господи, те още чакат в колата — сети се Хари.

— Да приберем парите и да отидем при тях. После Джанет може да ги откара заедно с кучето, за да не се забъркват и те. Междувременно ще измислиш някаква история и когато те изчезнат, ще сме готови да докладваме.