Читать «Драконови сълзи» онлайн - страница 211
Дийн Кунц
Кухнята изглеждаше празна.
Хари пак се задърпа, но също толкова безуспешно — кучето държеше здраво.
Погледна нервно надолу по огледалното стълбище. Имаше ужасното чувство, че Тик-так е долу и ще се измъкне или по-вероятно ще се натъкне на Кони и ще я убие, само защото кучето не му позволява да се спусне надолу и да издебне престъпника в гръб. Затова го удари няколко пъти лекичко с дръжката на револвера по главата с риска кучето да изскимти в знак на протест.
Сепнато, кучето го пусна и за радост не излая. Хари застана на първото стъпало. Тъкмо щеше да почне да слиза, когато забеляза нещо червено да проблясва в огледалото при най-далечния завой на първата спирала, после още един червен проблясък от развят плат.
Преди още Хари да осмисли видяното, кучето се стрелна покрай него, едва не го събори и се спусна по стълбите. После Хари видя още нещо червено като пола, червен ръкав и част от гола китка и ръка, мъжка ръка, която държеше нещо. Някой се изкачваше нагоре, може би Тик-так. Кучето тичаше срещу него.
Брайън чу нещо, вдигна поглед от кутиите, които носеше, и забеляза глутница озъбени кучета, хукнали към него надолу по стълбите. Всички бяха съвършено еднакви. Разбира се, не беше глутница, имаше само едно куче, което се отразяваше многократно в поставените под ъгъл огледала. Беше се разкрило още преди да нападне, дори не се виждаше още на живо. Брайън обаче има време само да поеме дъх, преди кучето да профучи на завоя пред него. Така се беше залетяло, че прескачаше стъпалата и се отблъсна от вдлъбнатата външна стена. Брайън изпусна пакетите, а кучето се закрепи на стъпалото, засили се право срещу него и го блъсна в лицето и гърдите. Двамата паднаха назад, кучето продължи да щрака челюсти и да се зъби, докато се търкаляха надолу.
Ръмжене, сепнат вик, глухо падане на тела накараха Кони да обърне гръб на отворената врата на килера, където лавиците бяха натъпкани с пачки. Хукна към свода, зад който задното стълбище се губеше от погледа.
Кучето и Тик-так се проснаха на пода в кухнята. Тик-так падна по гръб, кучето беше върху него. За миг й се стори, че кучето ще разкъса гърлото на момчето. После то изквича и отхвръкна от момчето. Нито беше блъснато, нито изритано, а
Ето дойде мигът, Боже Господи, точно тук и сега, но не както трябва. Кони не беше достатъчно близо, че да натика дулото на револвера до черепа му и да натисне спусъка. Беше на около осем стъпки от него и все пак стреля — веднъж докато кучето беше във въздуха и още веднъж, когато то се пльосна пред хладилника. Улучи и двата пъти, защото престъпникът дори не усети присъствието й в кухнята, докато тя не стреля първия път може би в гърдите, втория път в крака. Той се изтъркаля по корем. Кони пак стреля, куршумът отскочи от една плочка, разлетяха се керамични отломъци. От легнало положение Тик-так протегна ръка към нея с разтворена длан. Кони усети същия особен проблясък като при кучето, озова се във въздуха и се удари във вратата. Стъклото се пръсна, болка прониза гръбнака й. Револверът падна от ръката й и изведнъж кадифеното й сако се подпали.
