Читать «Драконови сълзи» онлайн - страница 212

* * *

Щом побеснялото куче се стрелна и изчезна къде стичане, къде с блъскане на първия завой, Хари го последва. Вземаше по две стъпала наведнъж. Падна още преди завоя, счупи с глава едно от огледалата, но не се свлече чак до долу, а се спря по средата на стълбището с подбит под себе си крак.

Замаян, трескаво потърси оръжието си и откри, че е още в ръката му. Тежко се изправи и продължи надолу. Виеше му се свят и с една ръка се подпираше на огледалата.

Кучето изквича, отекнаха изстрели и Хари се спусна към последния завой към долната площадка, точно когато Кони изхвърча като от катапулт, блъсна се във вратата и се запали. Тик-так лежеше по корем право срещу стълбището, с лице към кухнята. Хари прескочи последното стъпало, метна се върху червената коприна, обгърнала гърба на момчето и натисна дулото в основата на черепа му. Видя как металът изведнъж проблясва в зелено и усети бързо, ужасно сгорещяване в ръката си, но успя да натисне спусъка. Изстрелът беше приглушен, сякаш стреля във възглавница. Зеленият блясък изчезна в същия миг. Хари пак натисна спусъка. И двата куршума попаднаха в мозъка на злобното джудже. Два изстрела бяха достатъчни, трябваше да бъдат достатъчни, но можеше ли човек да е сигурен в нещо от този парад на лудостта в края на хилядолетието, в лудостта на деветдесетте години. Хари пак натисна спусъка. Черепът се разчупваше като презрял пъпеш, но Хари не отпускаше пръста си, след петия изстрел по пода се разстилаше ужасна кървава маса, а в револвера нямаше повече патрони, само изщракваше глухо „щрак, щрак, щрак, щрак, щрак“.

2

Кони вече беше съблякла горящото сако и бе стъпкала огъня, когато Хари най-накрая разбра, че револверът му е празен, прескочи мъртвото зло джудже и стигна до нея. Беше невероятно как бе успяла да действува бързо, за да не пламне като факел, защото със счупената си лява китка събличането беше доста трудно. Освен това лявата й ръка беше малко обгоряла, но нямаше нищо сериозно.

— Мъртъв е — каза Хари, сякаш имаше нужда да й го съобщава, прегърна я и я притисна, като внимаваше да не докосва наранените места.

Тя отвърна пламенно на прегръдката, макар и само с една ръка. Двамата постояха неподвижни, докато кучето не се приближи да души около тях. То куцаше, държеше десния си заден крак над пода, но иначе май му нямаше нищо.

Хари разбра, че Рошльо в края на краищата не беше направил нищо лошо. Всъщност ако не се беше хвърлил по стълбите и не беше блъснал Тик-так с всички сили, за да отложи изненадващото откритие, че Хари и Кони са в къщата, с няколко скъпоценни секунди, двамата щяха сега да лежат мъртви на пода, а майсторът на голема щеше да се хили жив над тях.

Суеверен страх разтърси Хари. Той пусна Кони и се върна до тялото, за да го погледне отново, да не би Тик-так да се е съживил, да се увери, че е мъртъв.