Читать «Драконови сълзи» онлайн - страница 214

— Кони, не мога…

— Я по-добре мисли — сряза го тя и измъкна пластмасов чувал за отпадъци от един кашон.

— Но това е по-шантаво от…

— Нямаме време — предупреди го Кони и отвори чувала със здравата си ръка.

— Добре, де, добре — предаде се Хари.

— Изгарям от нетърпение да я чуя — каза Кони и загреба от парите. Хари пълнеше друг чувал. — Сигурно ще е много забавна.

5

Хубав ден, хубав ден, хубав. Слънцето сияе, вятърът роши козината му, интересни бръмбари щъкат из тревата, интересни миризми от обувки на хора, които идват от далечни интересни места и никакви котки.

Всички са тук, заедно. Още от рано сутринта. Джанет приготвя храна с вкусна миризма в стаята за храната в мястото, където живеят хора, всъщност не, в мястото, където живеят хора и кучета, тяхното място. Сами е в градината. Къса домати от стълбата и издърпва моркови от земята. Интересно, сигурно ги е заровил като кокали. После ги носи в стаята за храната на Джанет, та да приготвя вкусни неща. После Сами мие камъните, които хората обичат да слагат върху тревата зад мястото, където живеят. Мие ги с маркуч, да, да, да, да, да, с маркуч. Водата се разплисква, студена и вкусна. Всички се смеят и бягат от пръските, да, да, да, да. И Дани е тук, помага да сложат покривка върху масата, която стои на камъните. Носи столове, чинии и разни други работи. Джанет, Дани, Сами. Сега вече знае имената им, защото от доста време живеят заедно и се познават. Всички са заедно в мястото на Джанет, Дани, Сами и Рошльо.

Помни, че някога беше Принс и Макс, както и котката, която пикаеше в паничката му. Помни, че много дълго всички му викаха „приятелче“. Но сега отговаря само на името Рошльо.

Идват и другите. Пристигат с кола. Знае имената им почти също толкова добре, защото идват много често.

Хари, Кони и Ели. Ели е колкото Дани на ръст и те всички идват от мястото, където живеят Хари, Кони, Ели и Тото.

Тото. Добро куче, добро куче, добро. Приятел.

Води Тото право в градината, където не им дават да рият — само лошите кучета рият, а те не са такива. Иска да му покаже къде морковите бяха заровени като кокали. Души, души, души, души. Има още заровени моркови. Интересно. Но не бива да рие.

Играе с Тото, Дани и Ели, тичат, гонят се, търкалят се в тревата, търкалят се.

Хубав ден. Най-хубавият. Най-хубавият.

После идва храната. Храната! Носят я от стаята, където хората я приготвят и я трупат на масата върху камъните под сянката на дърветата. Души, души, души, души — шунка, пиле, картофена салата, горчица, сирене, сиренето е хубаво, полепва по зъбите, но е хубаво и още, още много храна има на масата.

Не скачай. Бъди добър. Бъди добро куче. Добрите кучета получават повече парченца — не просто остатъци, а големи, хубави порции, да, да, да, да, да.

Подскача щурец. Щурец! Гони го, гони го, хвани го, хвани го, хвани го, трябва да го хванеш, Тото също скача и се мята насам, натам, щурец…

О, чакай, ами да, храната. Обратно към масата. Сядай. Изпъчи гърди. Изправи глава. Махай с опашка. Те обичат това. Оближи се, намекни им.

Ето пристига. Какво, какво, какво, какво? Шунка. Парче шунка за начало. Добре, добре, добре, изядена е. Вкусно начало, много добро начало.