Читать «Драконови сълзи» онлайн - страница 209

Подхвърли пачката обратно на полицата, откъдето я взе преди малко. От провизиите избра две кутии фъстъчено масло и голям пакет пържени картофи по хавайски, което означаваше много по-мазни от обикновено. Баба Дракман би получила удар при самата мисъл за подобна храна.

* * *

Сърцето на Хари биеше така силно и бързо, че ушите му забучаха. Имаше опасност да не чуе звука от приближаващи стъпки.

В черната спалня на черни полици десетки очи плуваха в бистра течност и леко проблясваха от кехлибарената светлина на нощната лампа. Някои бяха животински, не можеше да бъде иначе, защото изглеждаха много особени, но други несъмнено бяха човешки — кафяви, черни, сини, зелени, лешникови. Без клепачи и мигли, очите изглеждаха уплашени, вечно разширени от страх. На Хари му хрумна налудничавата мисъл да се приближи и да погледне отблизо, за да види отражението на Тик-так в лещите на мъртвите очи — последното нещо, което жертвите са видели на този свят, но той знаеше, че е невъзможно, пък и нямаше желание да се приближава чак толкова.

Трябваше да продължи по-нататък. Побърканият мръсник беше тук. В къщата. Някъде. Чарлс Мансън с необикновени психични способности, Господи!

Не беше в леглото, чаршафите бяха разхвърляни и омачкани. Трябваше да е някъде тук.

Кръстоска на Джефри Дамър и супермен, Джон Уейн Гейс и магьосник с невероятни възможности.

Ако пък не е в леглото, значи е буден, Боже Господи, буден и затова по-опасен, по-недостижим.

Килер. Провери го. Само дрехи, не много, главно джинси и червени халати. Върви, върви.

Това гадно копеле беше Ед Гейн, Ричард Рамирес, Ранди Крафт, Ричард Спек, Чарлс Уитман, Джак Изкормвача, всички легендарни убийци, събрани в едно и надарени с извънмерни паранормални способности.

Банята в съседство. Влез, тъмно е, няма лампа, намери ключа, само огледала, още огледала по всички стени и тавана.

Хари се върна в черната спалня и се запъти към вратата. Стараеше се да стъпва колкото е възможно по-тихо по керамичните плочки. Не му се искаше да поглежда пак към бурканите с очите, но не успя да се удържи. Хвърли поглед към тях и се сети, че сигурно очите на Рики Естефан бяха между тях, макар и да не можеше да ги разпознае при сегашните обстоятелства, дори не помнеше какъв цвят бяха очите на Рики.

Стигна до вратата, прекрачи прага и излезе в коридора. Зави му се свят от безбройните огледални изображения. С крайчеца на окото забеляза отляво някакво движение. Не някой от образите на Хари Лайън. Нещо вървеше право срещу него и то не от огледалата. Движеше се ниско. Хари рязко се извърна, насочи револвера с пръст върху спусъка и непрекъснато си повтаряше, че трябва да стреля в главата, в главата, само изстрел в главата ще спре този мръсник.

Беше кучето. Махаше с опашка. Вървеше с наострени уши.

Хари едва не го уби, едва не предупреди Тик-так, че в къщата му има някой. Отпусна пръста на спусъка миг преди да стреля. За малко не допусна и още една грешка — да изпсува кучето, но гласът му се задави.

* * *

Кони се ослушваше за стрелба на втория етаж. Надяваше се Хари да е намерил Тик-так заспал и да му пръсне мозъка с няколко изстрела. Продължителната тишина вече я тревожеше.