Читать «Драконови сълзи» онлайн - страница 208

* * *

Още една тъмна стая, много по-голяма от първата. Сигурно беше дневната в дъното на коридора на първия етаж. Още прозорци с перлено проблясваща мъгла зад тях и още отражения на прозорци.

Кони вече бе свикнала с тази особеност и не изгуби толкова време, колкото в първата стая до преддверието. Трите стени без прозорци бяха покрити с огледала и нямаше никакви мебели.

Многобройните отражения на силуета й се движеха в абсолютен синхрон с нея по тъмните огледални повърхности като призраци, още Конита от други вселени, които за миг се мярваха и припокриваха.

Тик-так очевидно обичаше да съзерцава образа си.

Кони също искаше да го зърне, но на живо.

Мълчаливо се върна в коридора на първия етаж и продължи по-нататък.

* * *

Големият килер до кухнята беше пълен с бисквити, бонбони, карамели, всякакви шоколади, сладкиши, близалки, сладки бисквити, екзотични торти от всички кътчета на земята, пакети със солени пуканки, карамелизирани пуканки, пържени картофи, царевични пръчици, питки със и без сирене, солени хрупкави бисквити, кутии с кашу, бадеми, фъстъци, смесени ядки и милиони долари в брой в стегнати пачки от двайсет и стодоларови банкноти.

Докато разглеждаше сладките и солените лакомства и се чудеше какво да избере, какво най-малко ще прилича на ястията, одобрявани от баба Дракман, Брайън лениво посегна към пачка стодоларови банкноти и опипа шумолящата им повърхност с палец.

Беше се сдобил с парите веднага след като уби баба си. Спря света със своята Най-Велика и Най-Тайна Сила и най-спокойно се разходи из всички места, където се намираха големи количества пари зад стоманени врати, заключени порти, алармени инсталации и въоръжена охрана. Взе каквото си поиска и се изсмя на униформените глупаци с оръжията и сериозните физиономии, които изобщо не го забелязаха.

Твърде скоро разбра, че всъщност пари почти не му трябват. Можеше да използва силата си, за да получава всичко, не само пари. Можеше да подправя всякакви документи и да се осигури в случай на съмнения за законността на състоянието му. Освен това, ако изобщо някога се появяха съмнения, можеше без проблеми да премахне глупаците, дръзнали да се съмняват в него и да промени техните документи, за да спре всякакво разследване.

Вече не трупаше пари в килера, но му беше приятно да опипва шумолящите банкноти, да усеща дъха им и понякога да си играе с тях. Беше му много приятно да усеща, че и в това отношение се различава от останалите хора — стоеше над парите, над грижите за материалното. Забавляваше го мисълта, че стига да поискаше, можеше да се превърне в най-богатия човек на света, по-богат от Рокфелеровци и семейство Кенеди. Можеше да наблъска всички стаи с пари, можеше да ги напълни с изумруди, ако пожелаеше изумруди или диаманти, рубини, какво ли не — също като едновремешните пирати в скривалищата си, заобиколени от несметни богатства.