Читать «Драконови сълзи» онлайн - страница 207

Разбра също какво я притесни отначало. Непрекъснато се движеше наляво, заставаше под различен ъгъл и въпреки всичко досега не бе забелязала силуета на никакви мебели между себе си и сивкавите правоъгълни стъкла. Не се бе сблъскала и с никакви мебели покрай южната стена.

Пак хвана револвера с две ръце и тръгна към средата на стаята, като внимаваше да не събори нещо и да вдигне шум. Сантиметър по сантиметър, стъпка по стъпка се убеди, че по пътя й няма нищо.

Стаята беше празна. Цялата в огледала и празна.

Вече в средата на стаята успя да различи в мрака неясното си отражение от лявата страна. Призрак с нейната форма се движеше през отражението на посивелия от мъглата източен прозорец.

Тик-так го нямаше.

* * *

Безброй отражения на Хари се движеха по стълбите нагоре — с оръжия в ръце, с мръсни и измачкани костюми, с небръснати лица, с набола тъмна четина по брадата, напрегнати и намръщени. Стотици, хиляди, безчислена армия, те вървяха в една леко изкривена линия, чиито краища вляво и вдясно се губеха. Математическата им симетрия и съвършената съгласуваност на движенията при други обстоятелства биха прозвучали като апотеоз на реда. Но макар и в периферното полезрение, те объркваха Хари. Не можеше да погледне надясно или наляво, без да му се завие свят.

По двете стени имаше огледала от пода до тавана. Също и по вратите на стаите. Създаваше се илюзия за безкрайност, отраженията му се мяркаха от всички страни, отразяваха се отражения на отраженията.

Хари знаеше, че трябва да провери всички стаи една по една, за да не оставя неизследвана територия зад себе си, откъдето Тик-так можеше да го изненада. Но единствената светлина на втория етаж беше пред него. Тя струеше от единствената отворена врата. Онова копеле, което уби Рики Естефан, не можеше да бъде другаде.

Хари беше толкова уморен, че полицейският му инстинкт бе притъпен и в същото време приливът на адреналин му пречеше да реагира спокойно и премерено. Затова реши да прати по дяволите традиционната процедура и да тръгне по течението, да се понесе по гребена на вълната и да остави стаите зад гърба си непроверени. Запъти се право към вратата на осветената стая вдясно.

На огледалната стена срещу вратата успя да види част от стаята, още преди да застане на прага и да се изложи на опасност. Спря до вратата с гръб към огледалната стена и хвърли кос поглед към вътрешността на стаята, отразена под ъгъл в друго огледало.

Виждаха се само разхвърляни черни плоскости и ъгли, различни черни материи на светлината на лампата, черни форми на черен фон — кубистични и странни. Никакъв друг цвят. Никакъв Тик-так.

Изведнъж осъзна, че вижда само част от стаята и ако някой стои в скритата й част, но гледа към вратата, има възможност да види неговите безкрайни отражения между двете стени.

Изправи се на прага и го прекрачи. Снишаваше се и се движеше бързо. Държеше револвера пред себе си с две ръце. Килимът в коридора не продължаваше към спалнята. Там подът бе покрит с черни керамични плочки. Обувките му скърцаха и дращеха по тях. Само след три крачки Хари замръзна на място. Молеше се никой да не го е чул.