Читать «Драконови сълзи» онлайн - страница 206

Излезе от спалнята, заби надясно, с гръб към предната част на къщата и забърза по коридора към задните стълби, които водеха право до кухнята.

От отворената врата на спалнята се процеждаше достатъчно светлина, за да вижда отражението си в огледалата от двете страни на коридора — млад бог, който е в процес на Ставане, засиял от мощта и величието си, закрачил смело към безкрайността във вълни от кралско червено, кралско червено, червено, само червено, червено.

* * *

Кони не искаше да се отделя от Хари. Тревожеше се за него.

В стаята на старата жена в клиниката Хари приличаше на изваден от гроба мъртвец, олицетворение на смъртта, притоплена и поднесена на картонена чинийка. Беше уморен до краен предел, целият бе натъртен и охлузен. Светът му се беше разпаднал за по-малко от дванайсет часа. Бе загубил не само вещи, а и съкровени убеждения и самочувствие.

Разбира се, ако не се брои загубата на вещите, почти същото можеше да се каже и за Кони. Още една причина за нежеланието й да претърсят къщата поотделно. И двамата не бяха в добра форма, а като знаеше какво може престъпникът, знаеше, че ще трябва да се потрудят с удвоени усилия.

Докато Хари вървеше към стълбите, Кони неохотно се запъти към вратата вдясно след преддверието. Имаше брава. Кони я натисна с лявата ръка. В дясната държеше готов за стрелба револвер. Лекичко изщракване. Вратата се отвори навътре и надясно.

Оставаше само да прекрачи прага и да се дръпне от вратата колкото е възможно по-бързо, защото там е най-опасното място. Влезе и пристъпи наляво. Вече държеше револвера с двете си изпънати ръце. Притисна гръб до стената. Напрегна очи да види нещо в мрака, защото не можеше да намери ключа и да светне лампите, без да се издаде.

Имаше изненадващо много прозорци по северната, източната и западната стена — „отвън не бяха толкова много, нали?“. Ала от това в стаята не ставаше по-светло.

По стъклата се притискаше малко по-бледата мъгла, която й заприлича на мътна сива вода. Изведнъж Кони изпита усещането, че се намира на дъното на океана с батискаф.

Нещо в стаята не беше наред. Нещо беше сбъркано. Кони не знаеше какво точно, но го усещаше.

Стената зад гърба й също беше особена. Прекалено гладка и студена.

Пусна револвера с лявата ръка и опипа зад себе си. Стъкло. Стената беше стъклена, но не беше прозорец, защото точно тя разделяше стаята от преддверието.

За миг Кони се обърка и трескаво се замисли, защото всяко необяснимо нещо представляваше заплаха при сегашните обстоятелства. После се сети, че това е огледало. Пръстите й се плъзнаха по вертикален ръб, после по още едно стъкло. Огледала. От пода до тавана. Също като южната стена на преддверието.

Погледна зад себе си към стената, покрай която се прокрадваше и видя отраженията на северните прозорци и мъглата зад тях. Нищо чудно, че прозорците й се сториха повече от обикновеното. Южната и западната стена бяха огледални и затова половината от прозорците бяха всъщност само отражения.