Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 66

— Наистина ли, Лора? Все повече заприличваш на майка си! — не можа да се въздържи да не забележи Лорна.

— Хм, да! Мисля, че майка ми е постъпвала така, за да подмами и задържи баща ми! — тихо се разсмя Лора, забелязвайки изражението на Лорна. — Почакай само да видиш бельото, което съм поръчала! С него бих могла да примамя всеки мъж, когото искам да имам!

— Е, млада госпожице, достатъчно! — заповеднически се намеси лейди Хонория. — Пробата не е ли след десет минути?

Облеклото и шапките, които Лора избираше, бяха не по-малко елегантни от поръчаното бельо. Когато с Хелена се появяха в новите си, изработени при „Уърт“ и „Ла Фериер“ дрехи, щяха да събудят завистта на всички жени.

— Сезонът в Лондон започва скоро и свекърва ми смята, че трябва да заминем навреме първо за селското ни имение, а след това и за Лондон, за да се погрижим всичко да бъде подготвено както подобава. И ти ще дойдеш скоро, нали? И ще живееш при нас в Седжуик?

Гласът на Хелена звучеше почти гневно и Лора успокоително стисна малката й, хладна ръка.

— Разбира се. Не съм ли ти обещала? Но ще мога да напусна Париж едва след бала на Кат’зар. Просто не мога да не присъствам! А в Англия ще пиша за всичко онова, което съм научила за веселия, лош Париж!

— Ах, Лора! Зная, че вземаш всичко откъм веселата му страна, но сигурна ли си, че не те грози опасност? Чувала съм, че при подобни случаи хората са доста разюздани — на карнавали… маскаради…

— Престани, Ена, скъпа. Говориш като брат ми! Той е толкова мрачен и черноглед, че ми идва да крещя! Точно за това се опитвам да се отърва за малко от него!

При споменаването на Франко Хелена се изчерви и сведе глава. Той бе предложил услугите си да я съпроводи заедно със свекърва й до Лондон, където както бе обяснил, имал лични ангажименти. Растящото му негодувание от държанието на сестра му не й бе убягнало, но младата жена бе запазила лоялността си към Лора, която я бе взела под крилото си. Хелена се молеше вроденото лекомислие на Лора да не я подведе да отхапе по-голяма хапка, отколкото би могла да преглътне, както обичаше да се изразява баба й.

— Но все пак ще бъдеш предпазлива, нали? Обещаваш ли? — почти с болка настояваше младата жена, питайки се колко ли хубаво щеше да бъде, ако можеше да бъде толкова силна и дръзка като приятелката си. О, да, тогава отдавна вече щеше да е избягала с Франко в Италия, Египет… или дори Индия и Цейлон — там биха могли да водят волен и щастлив живот! Но както винаги, на нея й липсваше смелост да предприеме нещо — в противен случай отдавна да бе избягала от тираничния си баща, честолюбива майка и от съпруга си!

„Аз наистина съм страхливка, а Лора не е такава! В това се състои огромната разлика помежду ни“ — мислеше Хелена. Но въпреки че не бе споделила безпокойството си с никого, тя не преставаше да се притеснява.

— Съвсем спокойно мога сама да се грижа за себе си — окуражително обясни на сбогуване Лора сред кутии и куфари, разпръснати из цялата къща и чакащи да бъдат откарани на кораба. — Скоро отново ще бъдем заедно, обещавам! А междувременно чичо Пиер със сигурност ще се опита да ме държи под око! — лицето на Лора се разтегна в лъчезарна усмивка, след което тя добави: — Днес трябва да вечерям с него и Лорна. Те настояват идната седмица да ги придружа до Монте Карло, но ще се опитам да се измъкна, разбира се, без да споменавам за бала! Можеш ли да си представиш, колко шокирани биха били, ако узнаеха? Мама ми е разказвала, че някога братовчед й Пиер е бил наистина забавен младеж… и нейното първо увлечение! Изобщо не мога да си го представя!