Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 64

Приятелките на Лора бяха възхитени от умелото й боравене с револвера. А изборът й на костюм за дуела ги впечатли и развесели — тесни кожени панталони с ресни, кожено елече, палто, също с ресни, и широкопола шапка, като онези, които се носеха из Дивия запад и която подхождаше на скриващата лицето й кърпа. Имаше дори ботуши, стигащи чак до коленете.

Лора намираше, че е наистина вълнуващо да участва в дуел… независимо от това, че противникът й бе някакъв идиот! Преди време виконт Сен Андре я бе ухажвал. Тя нямаше намерение да му дава да разбере, че има срещу себе си жена. Никой не трябваше да знае, с изключение на няколко близки приятели, разбира се.

Преживяването бе толкова вълнуващо, колкото и забавно. Револверите в сутрешния здрач, в мъглата, която забулваше почти всичко. Противникът бе просто една сянка… неясни очертания, които изглеждаха нереални. Секундантите бяха маскирани и с качулки, така че Лора едва успя да разпознае Франко. А що се отнася до приятеля му, този лекар, когото брат й бе измъкнал от леглото, това навярно бе някой от другарите му социалисти, които презираха ритуалите на буржоазията и предпочитаха бомбите пред револвери и шпаги!

„С този глупав маскарад тя наистина вече прекалява“ — сърдито мислеше Трент, при вида на костюма на Лора, когато тя церемониално свали дългата наметка, в която бе загърната.

Как само се бе докарала! И тази походка — съвсем професионална и заплашителна с подаващите се от кобурите револвери. Разбира се, тя отлично знаеше какво прави, малката вещица!

Накрая… да, можеше да се предвиди как щеше да завърши целият този фарс! Със смразяваща бързина тя бе извадила само единия от двата револвера и умишлено бе стреляла в земята, на косъм от замаяния й и зяпнал от уплаха противник.

— Имам още един револвер… виждате ли? — бе извикала към него подигравателно. — Знаете ли, не исках да ви убивам, а само да ви докажа колко глупаво от ваша страна е било да вярвате на всичко, което четете. Ще стреляте ли по мен, докато се местя насам-натам в тази възхитителна мъгла… или предпочитате да избягате? Или да ви пусна малко кръв? Можех да ви прострелям в ръката, знаете ли, или да…

— Не се приближавай прекалено много! — достигна до нея приглушеният глас на единия от секундантите й. Дали беше лекарят? Все едно. Лора отправи предизвикателен поглед към противника си. След това застана ребром към него, вече с прибран в кобура револвер и ръка, която сякаш съвсем случайно докосваше другия.

Секундантите на Сен Андре с уплашен шепот го подканяха да се откаже, преди слънцето да е разпръснало мъглата. Той само кимна в знак на съгласие, очевидно вкаменен от страх.

— Добре! Значи се признавате за победен? Моля ви, господине, гледайте на постъпката си като на проява на рицарско благородство и здрав разум… защото вие не бихте искал да се разчуе, че сте извикал на дуел една жена… и още по-лошо, че сте бил убит или ранен от нея, нали така?