Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 65

„О, да — иронично мислеше Трент, — как само умее да театралничи, тази малка вещица!“ Последният й жест бе достоен за всяка театрална сцена. Тя рязко свали шапката си, така че дългите блестящи къдрици плиснаха надолу по раменете й, при което виконтът се строполи в ръцете на секундантите си. Те, все още уплашено озъртайки се, бързо го отнесоха.

А Лора стоеше там и се смееше, приемаше поздравите и тостовете на приятелите си, които отпиваха от предвидливо донесените бутилки с коняк.

Когато най-сетне решиха да тръгват, Лора откри, че секундантите и сърдитият, мълчалив лекар са изчезнали. Без съмнение, за да избегнат възможен скандал! Ясно бе, че Франко гледаше да напусне мястото на престъплението колкото е възможно по-бързо!

Тъмните вежди на Лора се събраха, след това лицето й се проясни и тя се разсмя на духовитата забележка на една от своите приятелки. О, да, дуелът се бе превърнал в истински триумф и тя имаше чувството, че е постигната нещо за своя пол!

14

Тя се бе дуелирала и бе постигнала целта си… Сега обаче трябваше да се справи с усещането за празнота, което неизбежно следваше всяко необикновено напрежение. Можеше да се радва на предстоящия бал с маски, а междувременно бе започнала да купува дрехи, накити и бельо за сезона в Лондон. Скучният, еснафски Лондон — вече бе сигурна, че там не само щеше да се отегчава, но и да се чувства като в затвор!

Лейди Хонория, нейната високо ценена противничка, й бе подхвърлила няколко строги предупреждения относно държанието й в Лондон.

— Париж, скъпа моя, е едно нещо — тук, в тази атмосфера на толерантност и свобода, човек може да върши много неща безнаказано… поне за известно време, докато е на мода и всичките му авантюри могат да бъдат отдадени на лекомислието на младостта. Но сама ще се убедите, че нормите за приличие в Англия са далеч по-строги, а тамошното общество не е чак толкова снизходително! Надявам се, че притежавате достатъчно здрав разум да се нагодите към обстановката или поне да проявите дискретност! Много ще бъда разочарована, ако не го сторите!

Тя да се нагоди? Е, поне можеше да се опита. Едно ново и толкова различно предизвикателството навярно щеше да се окаже интересно… а и Франк щеше да е там. Вече й бе обещал да я запознае с всички интересни хора, като Оскар Уайлд например, чиито пиеси предизвикваха такъв фурор.

Особено се радваше, че Франко ще замине за Лондон още същата седмица, значи преди нея, така че нямаше да се мотае в краката й и да мърмори.

С мисълта за Лондон тя излезе на покупки с Хелена, лейди Хонория и вечно недоволната Лорна.

— Скъпа! Като те гледа човек, ще помисли, че си се загрижила за чеиза си! — обърна се към Лора Лорна Дюмон. — Така ли е?

— Не, разбира се! — отвърна Лора с чистосърдечен поглед. — Прави ми удоволствие, наслаждавам се на усещането, че мога да се поглезя малко. Във всеки случай — хапливо добави тя, — целият този гардероб не е предназначен за един единствен мъж!