Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 56

— Ах, така, така! — смееше се Франк. — Добре, значи. Щом искаш да наблюдаваш госпожица Морган единствено от разстояние, моля. Както сам каза, ако пожелаеш, винаги можеш да помолиш Лиан да те представи на дамата.

Струва ми се, че като начало предпочитам известно време да я наблюдавам от разстояние. Между другото, споменах ли ти, че първата ни среща не мина особено гладко? Нито пък втората.

— Ама вие често сте се срещали?

— Да.

— Разбирам — обясни Франк с пресилено тържествен тон. — Хм, всичко това звучи твърде интересно, ако мога така да се изразя.

— Ах, за бога! Кога най-сетне ще престанеш да говориш като някой проклет журналист? — възмутено избухна Трент. — Казвам ти, Франк, тази жена… или полудете-полужена… наистина не е мой тип. Проблемът е…

— О, значи има и проблем?

— Франк, затваряй си устата! Остави ме да се доизкажа. Не, всъщност вече нямам желание да ти казвам каквото и да било. За момента научи достатъчно. Както вече споменах… някога познавах госпожица Морган. Отдавна, много отдавна. Всъщност по-добре познавам родителите й. Това е всичко, което ще измъкнеш от мен. А освен това, приятелю, ако видя напечатана само една единствена дума за това, ще се видя принуден да те убия, разбрано? — Тук Трент дари събеседника си с една озъбена усмивка на тигър, както се изразяваше Франк.

— Е, добре. Нямам никакво желание да си отивам толкова млад и зелен, преди още да съм се насладил на всички радости, които може да ми предложи живота. Така че, скъпи приятелю, обещавам ти, че ще бъда дискретен толкова дълго, колкото успея да издържа! Но имай предвид, че бих се радвал, ако с течение на времето споделиш с мен колкото може повече подробности, пък било то и само за мемоарите ми. Например, колко далече смяташ, че би могъл да отидеш с госпожица Морган? Тя създава впечатление на много независима млада дама — всичко друго, освен типичната американска наследница и всичко друго, освен обикновена красавица.

— О, да, личи си по обществото, в което се движи, и грима, който носи.

Франк се засмя.

— Трент, наистина. Ако не те познавах достатъчно добре, бих си казал, че звучиш като някой ревнив съпруг.

— Ах, така ли? — изръмжа Трент с играещи в очите му заплашителни пламъчета.

Франк вдигна ръка помирително.

— Забрави! Нямах предвид това.

При тези думи напрегнато схванатите рамене на Трент за миг се поотпуснаха, след което той направи гримаса на отегчение.

— Е, да, допускам, че малката вещица пак ще успее да ме ядоса. Но независимо от това, обещах на родителите й да я наглеждам.

— Но, разбира се, разбира се! — сериозно отвърна Франк, спечелвайки си един строг поглед. — Нямах нищо лошо предвид.

— Е, добре — сухо отвърна Трент. — Но наистина бих предпочел госпожица Морган да не знае кой съм… поне за момента.

— Всичко е наред — рече Франк, — всичко е наред. Искаш ли да останем тук или да продължим към някой от онези скандални локали, които сега са толкова на мода?

— Очевидно тя се чувства съвсем добре в компанията на приятелите си, защо тогава да не си тръгнем?