Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 27

— Той е тук, за да говори с баща ми по работа. А аз ще сляза на вечеря само защото не желая някой да си помисли, че подобна незначителна загуба на кръв може да ме извади от релси! Моля те, Филомена, недей да спориш повече с мен!

— Мисля, че заради това раняване не си съвсем със всичкия си! — мърмореше Филомена. — Щом искаш… ще ти донеса грозната черна рокля, но най-напред трябва да я изгладя. Потърпи няколко минути. И изпий билковия чай, който ти сварих… веднага ще се почувстваш по-добре.

Когато сърдитият монолог на Филомена заглъхна по коридора. Лора с въздишка седна на леглото и изпитателно заразглежда превързаната си ръка.

— Филомена? Как е тя?

— Приготвихме специален мехлем, доня Хения. В живота си съм виждала и по-лоши рани, но… Ех, защо не бях останала будна, за да я държа под око? Защо? Трябваше да се досетя, че крои нещо, щом ми позволи да й облека дори корсет! Ех!

— Вината не е твоя — рече Джини и успокоително потупа възрастната жена по рамото. — Дъщеря ми е толкова вироглава и своенравна, колкото баща й и аз, взети заедно. Спи ли сега тя?

— Дали спи? Не! Не, каза, че не искала да спи. Не иска да вземе успокоителната ми напитка. Казва, че искала да участва във вечерята. А освен това — да облече черната си копринена рокля — затворената, с дългите ръкави… за да не се виждала превръзката, казва. И никакъв корсет!

Филомена издаде напред долната си устна и притисна ръка към сърцето си, сякаш бе заплашена от инфаркт.

— Нито веднъж не сложи корсет, доня Хения! Тя казва: „Не ли е годеник и никога няма да бъде! Ах, доня Хения, какво ще правим?“

Джини въздъхна и рече кратко:

— Нищо! Занеси й роклята, която иска, Филомена, а аз ще дойда и ще поговоря с нея. — Сви безразлично рамене и се усмихна на възрастната жена. — Тя е млада, жадна за приключения и избухлива. Но мисля, че когато му дойде времето, ще се научи на всичко. — „Но не и преди да е натрупала нужния опит и да е изстрадала онова, което й е писано… както аз“ — мислеше Джини, останала за миг неподвижна, за да събере мислите си, след като Филомена бе излязла. Хрумна й каква бе самата тя на възрастта на дъщеря си — въоръжена единствено с дързостта и оскъдния си житейски опит, тя искаше да опита, да преживее, да има всичко, което можеше да й предложи животът. Не бе взела предвид възможните изненади, нито Стив, който ъ завинаги бе променил живота й. Стив, нейният съпруг и любим.

А сега, след всичките тези пълни с недоразумения и страдания години — най-сетне неин приятел.

Джини си спомни, че вече бе срещала Трент Чаланджър.

Преди години, ако не я лъжеше паметта. Тогава той бе млад и много импулсивен и бе дал израз на слабостта си към нея, което тя се бе опитала да омаловажи, отнасяйки се с него като със син или по-скоро като с любим племенник.

Но този човек, който бе пристигнал в хасиендата, държащ дъщеря й на седлото си като трофей, не бе вече младеж, а мъж. Суров, кален в битки мъж, който прекалено много й напомняше на Стив такъв, какъвто го беше видяла за пръв път. Един от хората на Джим Бишъп. И без съмнение — твърде неподходящ човек за Лора, поне докато тя не пораснеше достатъчно за този тип мъже. Човек, които можеше да извика на бял свят таящото се в душата на една жена — да събуди нейните чувства и страст. Подобен човек бе способен да я погуби, използвайки слабостите й, ако тя допуснеше… или ако не се научеше да се защитава с неговите собствени оръжия.