Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 25

Лора прекъсна с поглед загрижените думи на приятелката си, протегна се и пое дълбоко дъх.

— Добре съм! Просто се бях замислила…

— Не мисли прекалено за лошите неща, които вече са зад гърба ни! Излез навън, Луиза!

Много скоро Лора пожела да си бе останала в къщата, преструвайки се на изнемощяла от загубата на кръв, за да не трябва да се среща с него. Но я бяха принудили да излезе, а за да е всичко още по-ужасно, той бе настоял да я вземе на коня си. За да се опознаели, както се бе изразил, преди формалностите, които ги очаквали… По дяволите коварствата му!

На Франко не му бе убягнал фактът, че Лора е бясна, но подтикнат от любопитството, което го обзе, забелязвайки как се стрелкат с очи един друг, той също настоя сестра му и Трент да избързат напред, за да обяснят сами за случилото се. Естествено Лора не искаше да се държи невъзпитано с човека, който им бе спасил живота, но въпреки това не се отказваше от упорството си, което я правеше да изглежда още по-комично. Навярно изглеждаше дори така, сякаш тя се боеше от този негодник! Защо трябваше точно той да им се притече на помощ?

Седеше неподвижно в седлото пред него, а докосването и топлината на тялото му я караха да потръпва. Какво ли щеше да каже той сега? Пред другите се бяха държали като напълно непознати, което бе добре дошло за нея. Но защо след това бе настоял да яздят заедно?

Би предпочела да язди с Франко, но брат й бе прекалено зает с това да успокоява все още хлипащата Мариела, и, махайки им за довиждане, бе обещал да се върне навреме за вечеря.

Как можеше да остане толкова безчувствен за отчаяните й погледи и заплашително мръщене? Но не, той се бе престорил, че не забелязва нищо, подканяйки я с дяволски пламъчета в лешниковите си очи да тръгне преди него и да покаже на Трент пътя за хасиендата, където веднага щели да се погрижат за ръката й.

— Първото ти сражение, сестричке! Мама ще бъде горда с теб!

— Да, а татко ще се разсърди, за дето сме излезли, без да се обадим! — сърдито отвърна Лора, преди да се наложи да изтърпи ръцете на Трент Чаланджър около кръста си, които я вдигнаха на седлото.

Лора бе толкова напрегната, че седеше със схванат гръб и не успяваше да събере мислите си.

Само преди няколко часа се бе държал с нея като с някоя евтина уличница… и тя бе изгаряла от желание да го убие. Сега му дължеше живота си и трябваше да се държи вежливо с него, а освен това да понася прекалената интимност на прегръдката му.

— Наистина се радвам, че можете да яздите като мъж. Не разбирам как повечето жени изобщо търпят тези дамски седла.

— Може би като доказателство за истинско ездаческо изкуство! Бихте ли могъл да овладеете един кон, яздейки върху дамско седло, господин Чаланджър? Или да прескочите жив плет?

— Очевидно не! — Тя почти усети хиленето му и можеше да си представи как устата му и цялото брадясало лице се е разкривило в подигравателна усмивка. — Никога не съм опитвал. Между другото, би трябвало да бъдете по-предпазлива с пистолета, госпожице Лора. Особено, когато се къпете на открито. Вместо от такъв мръсен странник като мен, можеше да бъдете изненадана от тези войници.