Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 169

Мери избухна в сълзи, а госпожа Еванс стана и мина пред масата, за да утеши бедното момиче, докато напрегнато обмисляше какво да стори! Знаеше колко бързо се разнасяха клюките сред прислугата, а и с всичките тези гости и тяхната прислуга… Бог знае колко далече щяха да стигнат нещата! Разбира се, най-напред трябваше да открие лейди Маргарет и да й обясни всичко, така както и си бе.

— Какво? Какво каза, Изи? — подскочи лейди Хонория. — Повтори, моля те, онова, което каза току-що! И, за бога, престани да заекваш и да покашляш! Каза: „Мисля, че Ройс…“

— Да! Ройс и… и госпожица Морган! Били са открити заедно в… в… ох! Не зная как да го кажа! — След това госпожица Едж, на която не бе убягнал предупредителният израз на лицето на лейди Хонория, продължи припряно: — В леглото! Нейното легло. И… и двамата чисто голи!

— Е, струва ми се естествено да са голи, при положение, че са били заедно в леглото! Ха! Трябваше да се досетя, при снощното пълнолуние! Е, и? Какво още? Лейди Маргарет в течение ли е вече? Но като си помисля, тя сигурно не знае какво да стори в подобен случай! Мисля, че е по-добре сама да предприема нещо, преди слуховете да са придобили застрашителни размери… и да са достигнали до ушите на прекалено много хора!

Двете приятелки се срещнаха в покоите на лейди Маргарет и кратко се посъветваха относно действията, които трябваше да предприемат.

Междувременно виновниците за цялата тази суматоха все още дълбоко спяха. Поне така сподели с лейди Хонория Адел, която се бе вмъкнала на пръсти в стаята на Лора, желаейки да се убеди с очите си в онова, което се говореше.

Навярно здравият им сън се дължеше на изтощението, поне така предположи Франко, когато Ена развълнувано му разказа за слуховете, които вече бяха обиколили цялата къща.

— По дяволите! Защо ли го е направил? Ена, скъпа, те двамата не си падат особено по обществените норми и правилата за приличие! Във всеки случай — добави той мимоходом, — веднага щом се събудят, ще трябва да бъде обявен годеж. Трент я желае… за своя съпруга, поне така ми каза. Така че нека говорят колкото си искат, а ако някой отиде прекалено далече, ще се наложи да защитя честта на сестра си… Трент сам може да се погрижи за своята!

Всички се събраха на време за закуска, с изключение на домакина Ройс и Лора Морган, а присъстващите, разбира се, не пропуснаха да забележат това и да направят своите предположения. Само фактът, че лейди Хонория все още не бе слязла, възпираше слуховете. Както и това, че Франко Морган бе мъж, който никой не си пожелаваше за противник.

— Искам да се махна от тук! О, Реджи… наистина искам да се махна! — шепнеше Сабина на брат си с умоляващ глас, макар и да се усмихваше.

— Но ще останеш, сладка сестричке, за да видиш развръзката, нали така? Както и всички останали! — тихо отвърна Реджи. — Всичко това е като театрално представление, не намираш ли? Продължавай да бъдеш мила с нея, когато слезе… защото рано или късно ще трябва да го стори. Предполагам, че вече му е бясна и готова да предприеме нещо необмислено!