Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 170

— Ах, но Хонория, наистина не мисля, че… струва ми се… е, да, и двете знаехме, че ще се случи нещо подобно! Не задължително по този начин, но…! Във всеки случай, все някога трябва да се събудят, не мислиш ли? — Лейди Маргарет бе видимо развълнувана.

— Маргарет! В подобна ситуация няма място за никакви „когато“, „обаче“ и „може би“… сама го знаеш не по-зле от мен! А междувременно навярно всички останали са научили новината! Очевидно сега седят долу и се питат какъв ли ще е следващият епизод от тази скандална история…за която след това ще има да разказват на дълго и широко! — В гласа на лейди Хонория се прокрадна стоманена нотка.

— Ах, да… закуската! Съвсем я бях забравила, заради тези… Мисля, че е по-добре да сляза долу и да се погрижа за гостите си!

— В такъв случай, Маргарет — с безмилостен глас продължи лейди Хонория, — докато ти се грижиш за нещата долу, аз ще се погрижа за онова, което трябва да се свърши тук горе!

Докато се любеха, Лора бе изгубила всякакво чувство за време и реалност. А те се любиха дълго — отначало на леглото, след това на пода, пред пламтящия в камината огън, и накрая във ваната. Масажираха се един друг с благовонни масла, което й достави огромно удоволствие, а след това той отново я отнесе на леглото, където се любиха още веднъж! Нямаше представа кога са заспали, прегърнати, а мускулестият му крак преметнат върху нейните, сякаш Трент се опитваше да я задържи плътно до себе си и едновременно с това да я има винаги на свое разположение, в случай че отново я пожелаеше.

Когато след едно едва доловимо почукване лейди Хонория връхлетя в стаята, на нея й бе достатъчен само един бегъл поглед, за да схване в общи линии ситуацията. Тя си спомни, че в младостта си също се бе показвала доста дръзка, но това прекрачваше всички граници. Двамата лежаха, все още дълбоко спящи и все така прегърнати — наполовина под, наполовина върху чаршафите! Нищо чудно, че бедната камериерка едва не бе изгубила ума и дума!

Докато ги наблюдаваше, забеляза как херцогът, все още със затворени очи, привлече младата жена към себе си! Наистина! Това бе прекалено! Нямаше да търпи такова безсрамно държание. Очевидно те отново щяха да се започнат да се любят, при това пред очите й! Трябваше да сложи точка на това безобразие и то веднага!

Лейди Хонория се прокашля толкова високо и ясно, че двамата се стреснаха. Трент отвори сънено сивите си очи, а Лора се пъхна под чаршафите с уплашен писък.

„Колко глупаво, да иска да се скрие сега“ — мислеше лейди Хонория неодобрително. Като че ли бе възможно! Не, този дързък флирт нямаше да остане без последствия!

— Е, добре, госпожице! Вече няма никакъв смисъл да правите опити да се прикриете! — високо обяви лейди Хонория, след което обърна пронизващия си поглед към Ройс, за да каже с укорителен глас: — А що се отнася до вас, млади човече, учудена съм от неразумността ви и липсата на дискретност от ваша страна! Мога само да се надявам, че сте наясно с това, че вече е късно да избегнете последиците от безразсъдното си поведение… това глупаво незачитане на всякакви норми! Долу всички говорят само за вас. Гостите ви… забравихте ли, че имате гости? Да не говорим, разбира се, за прислугата.