Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 143

В момента той бе в отвратително злобно и жестоко настроение.

— Готова ли си да го докажеш, Сабина? — грубо запита той.

— О, Трент, Трент, кълна ти се, че говоря истината! Всичко друго, освен теб, ми е безразлично. Искам само да ме желаеш.

— Нека тогава видим, дали говориш истината, госпожо Уестбридж!

Той неочаквано я вдигна на ръце, огледа се и я сложи на дебелия персийски килим между леглото и прозореца.

— Не мърдай. Сабина! — заповяда й той. — Искам да те видя с разкрачени крака!

Когато бе в подобно настроение, Трент я плашеше! Но същевременно бе като вкаменена и не можеше да устои на изкушението да види какво възнамеряваше да стори с нея.

— Помолих те да разкрачиш крака за мен, нали така? Не е достатъчно, разкрачи ги още! — С ботуша си той разтвори бедрата й още повече, а младата жена уплашено се взираше в лицето му и започна тихо да скимти, докато се подчиняваше на последната му заповед, вдигайки тънката си нощница високо над гърдите.

Той стоеше между разкрачените и бедра и разкопчаваше кожените си панталони и сега Сабина с тайно задоволство видя доказателството за неговото желание. А когато грубо вдигна краката й, тя с ужас разбра, че възнамерява да я обладае, без дори да се е съблякъл напълно.

Накара я да постави крака на раменете му, след което започна да си играе е гърдите й, докато тя, независимо от неудобството на положението си, не започна да се извива, стенейки, и със сподавен глас не започна да го моли да влезе в нея. Когато най-сетне той го стори, Сабина издаде тих вик, първо от болка и унижение от грубостта, с която я бе взел, а след това от удоволствие, което ставаше все по-неудържимо, колкото по-дълбоко в нея проникваше той.

Малко по-късно Сабина шеговито рече:

— Какъв грубиян си само! Сега се убедих, че си истински дивак. — А когато Трент понечи да си тръгне, тя извика след него: — Ще излезем ли тази вечер? Намери ли време да прегледаш всички покани, които навярно си получил?

— Не, за съжаление още не. Но ако има някоя интересна покана за тази вечер, ще ти се обадя навреме по телефона, така че да можеш да се приготвиш и да излезем заедно.

Неочаквано Трент съжали, че бе излял гнева и разочарованието си върху Сабина. Тя поне не се преструваше и не се опитваше да скрива истинските си чувства. По свой си начин Сабина беше искрена.

Проблемът с Лора, хрумна му на връщане към дома Ройс, се състоеше в това, че тя беше непредвидима и отвратителна малка кучка! Боеше се от самата себе си, но не искаше да го признае. За разлика от Сабина, Лора бе нечестна дори пред себе си.

Когато се прибра, на стълбите към стаята му Трент бе спрян от госпожица Ренфю, която му съобщи, че се бил обадил някой си господин Бишъп. Всичко това тя описа така, сякаш ставаше дума за някакво необикновено вълнуващо събитие. Да, сигурна била, че не греши за името. Освен това била оставила бележка на бюрото в кабинета на господина.

— Каза, че се обаждал, за да потвърди някаква уговорка, която имал с вас… ах, за кога каза… дали за довечера или за утре вечер? Не, мисля, че е за утре вечер, но на бележката пише всичко… съжалявам, ваша светлост, но все още не мога да свикна с подобни неща като телефона!