Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 141

— Бих искал да зная какво става с нея — рече Том, конярът, на Дъфи, след като Лора, разрошена и смутена, им бе хвърлила юздите и буквално бе изтичала по стълбите към къщата.

Каквото и да си бе помислил Дъфи, той го запази за себе си. Но като ирландец понякога имаше чувството, че е надарен с необикновена проницателност. Отпращайки коняря, той си помисли: „Аха, значи така? Питам се само заради кого от господата младата дама е така сгорещена и ядосана… о, да, също и с пламнали страни и разпусната коса!“

Сред прислугата се носеха обичайните клюки. Нямаше нищо, дори най-незначителната промяна на интонацията или следа от вълнение, способни да убягнат на тези хора, които, привидно незабележими, продължаваха да изпълняват задълженията си!

На горния етаж Лора потърси спокойствие в относителната сигурност на стаята си, облекчена от факта, че не бе срещнала никого по пътя. Копнееше за баня… искаше да измие косата си… да се пречисти от всички мисли за онова, което се бе случило и което би могло да се случи!

Отначало нямаше намерение да звъни на Адел. Не искаше никой да я вижда такава. С треперещи, припрени пръсти започна да се съблича, но тогава в мисълта й изникна представата, че неговите пръсти бяха тези, които едно след друго разкопчаваха копчетата й, докато целувките му се спускаха надолу по гърба й, по целувка за всяко копче… о, не!

Сега той й приличаше на някакъв дявол, който се домогваше до душата й, и Лора трябваше да го прогони… както и странните еротични картини и представи, които внезапно бяха нахлули в главата й. О, боже, как само се молеше да не го среща никога повече! Но тази мисъл бе последвана от въпроса къде ли можеше да е сега херцог Ройс, какво мислеше… какво си спомняше. Не искаше да знае нищо от това и не искаше да посвещава мислите си на тези безсмислени въпроси! Но не можеше да попречи.

29

Трент Чаланджър, известен още като херцог Ройс, реши да посети госпожа Уестбридж. Трябваше да излее върху някога гнева, разочарованието и желанието си, а нямаше по-подходящ човек за това от Сабина, с нейната кукленска красота. Госпожа Уестбридж бе не само красива, но и необикновено отзивчива, а освен това отлично знаеше какво се харесва на един мъж. В момента Трент плащаше наема за хубавото й жилище на Кързън Стрийт, така че бе в правото си да я потърси винаги, когато пожелаеше. „А днес — мислеше си Трент — за нея ще е най-добре, ако не е пуснала някой друг мъж в леглото си!“

Случайно Сабина още не бе станала, при това видът й бе очарователно неглиже. Харесваше я такава — в просъница, с полуотворени очи и все още не особено приказлива.

Младата жена седна в леглото и отметна платиненорусите кичури от лицето си.

— Трент! Мислех, че никога повече няма да се върнеш!

Все още без да продума, той свали копринените презрамки от раменете й и започна да гали зърната на гърдите й. Нея поне не му бе трудно да възбуди, а освен това тя се отдаваше с готовност!

— О, Трент, моля те, престани с това… трябва да поговоря с теб! — Тя отблъсна дланта му, а когато го погледна, небесно сините й очи сякаш всеки момент щяха да се напълнят със сълзи. — Всички говорят за нас и Реджи, да, Реджи е бесен.