Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 144

Трент изпита нещо като гняв. По дяволите този Бишъп и потайните му кроежи. За момента имаше достатъчно грижи и най-вече въпросът какво да прави с проклетата малка вещица Лора Морган.

Получил малкото, напарфюмирано писмо на Франсин, в което тя го молеше възможно най-бързо да я посети, Реджи не бе на себе си от радост. Докато по най-краткия път бързаше към старата си приятелка, въображението му рисуваше най-невероятни картини — Лора, оставена на неговата милост и благоволение… Но едва въведен в салона на Франсин, още при първите й думи радостното му очакване се превърна в гняв и разочарование.

— Реджи, момчето ми, боя се, че нещата не се развиват така, както се надявахме.

— Какво имаш предвид? — попита той, а лицето му поруменя от гняв.

— Скъпи, искам да кажа, че нашият план, колкото и умен да беше той, не донесе успех.

Франсин се протегна сластно, преди да продължи:

— Мисля, че подценихме твоята госпожица Морган! Каза ми, че идвала от Америка, но не спомена нищо за това, че там жените са възпитани по-иначе от тукашните! — Тя забеляза объркания му поглед и обясни: — Предполагах, че двама мъже — едри, силни, въоръжени с тояги, ще са достатъчни, но твоята госпожица Морган ги е обърнала в бягство. След всичко, което чух, трябва да са доволни, че са отървали кожите! Единият от тях едва не е загубил най-деликатната част от тялото си. — Франсин неочаквано избухна в смях. — Знаеш ли какво, Реджи, с най-голямо удоволствие бих се запозната с тази малка амазонка, която така добре умее да се грижи за себе си. Ако не бе толкова богата, колкото казваш, навярно бих могла да й помогна да натрупа състояние при мен!

— Но как е възможно? — избухна Реджи, нервно кръстосвайки стаята. — Не разбирам как е успяла…

— Мисля — промърмори Франсин, — че трябва да бъдеш изключително предпазлив в отношенията си с госпожица Морган. Най-малкото, постарай се да не я настройваш прекалено много срещу себе си! — Тя стана от дивана, на който седеше досега и повика с пръст Реджи да се приближи. — Междувременно сигурно си разбрал, че в живота нещата не винаги стават така, както бихме искали. Защо, вместо да кръстосваш насам натам като гневен гимназист, не се утешиш с някое от момичетата ми? Още е рано и почти всички са свободни.

— Какво, за бога, да правя сега, Франсин?

— Всичко е съвсем просто, или не мислиш така? Или продължаваш играта с госпожица Морган — вече по нейните правила, — или се отказваш и я оставяш на другите кандидати.

Настроението на Реджи не се подобри ни най-малко, когато по-късно следобед посети сестра си и разбра, че Ройс само си играе с нея, а всъщност преследваше Лора Морган! Е, навярно можеше да използва този факт, подтиквайки Сабина да се сближи с госпожица Морган и да спечели доверието й.

— Ако постигнеш това, скъпа сестричке, би могла да споменеш колко близка си с Ройс, да й разкажеш за обещанията, които ти е дал, за интимната си връзка с него! Сама ще измислиш какво да й кажеш. И не забравяй, че това е нещо, което е от значение и за двама ни.