Читать «Огненият легион» онлайн - страница 23

— Влизането в щаба е разрешено само за командния състав — процеди най-накрая той и ни огледа внимателно. — Вие ли сте новите от Крайдол?

— Тъй вярно! — неочаквано услужливо потвърди Велхеор.

— Трябваше да ме чакате при телепорта — твърдо отсече военният. — Аз съм сержант Торн. Последвайте ме, ще ви заведа до казармите и ще ви запозная с местните порядки.

Странно, но нито Чез, нито Велхеор дори не му намекнаха, че просто е трябвало да дойде навреме — графикът за преход през телепортите е пресметнат по минути. Нима бяха толкова впечатлени от сериозността на положението?

Признавам, че наивно очаквах нещо като екскурзия из форта, но вместо това ние последвахме сержанта право към една от високите сгради. Странно, но улиците на форта бяха подозрително празни — не срещнахме нито един човек, който да се размотава насам-натам. Само пред казармата видяхме двама ученици, но и те бързаха нанякъде и се забавиха само секунда — за къс поклон към сержант Торн.

— Тук ще живеете следващите няколко месеца.

— Месеца?! — дружно се ужасиха Наив и Чез.

Сержантът ги погледна неодобрително, но отново не каза нищо.

Минахме по коридора и спряхме пред една от многобройните врати с номер, кой би се съмнявал, петстотин и тринайсет.

— Стаите ни са за по пет човека — започна обясненията си сержантът. — Опитваме се да не разделяме петорките, това има благоприятен ефект върху съвместната работа. И макар че във вашия случай — в гласа му се вмъкнаха гнусливи нотки — не може да става и дума за съвместна работа, ще се наложи да живеете тук и петимата. И имайте предвид, че нашите условия не са особено подходящи за вампири…

Той отвори вратата и ние надникнахме с интерес.

— Интересно, за кого ли изобщо са подходящи тези условия? — недоволно се намръщи Чез.

Наистина, на фона на стаите ни в Академията тези изглеждаха доста съмнително, единствено по размер си приличаха. Само че преди толкова място се отделяше за сам човек, а сега се налагаше да се поберем тук цялата петорка. Пет скромни кревата с малки шкафчета до стената и малко свободно пространство в средата — това беше цялата обстановка. Вратата в ъгъла очевидно водеше към тоалетната и банята.

— Ще живеем всички заедно?! — попита Алиса. — В тази кутийка?!

— Ах, извинете! — окончателно се вбеси военният. — Империята е на прага на война, а ние не сме ви осигурили достатъчно комфортни жилища! Я се стройте!

Признавам, че не съобразих веднага какво иска от нас този странен мъж. А и останалите се поколебаха за момент, опитвайки се да вникнат в смисъла на заповедта. После ни беше нужно още малко време, за да се поблъскаме един в друг, опитвайки се да формираме някакво подобие на строй.

— С такива попълнения със сигурност ще спечелим войната — вече по-спокойно измърмори сержантът. — Сега да видим кого са ни изпратили.